Д.С.: Съжалявам, че ще го кажа, но сценариите, които аз гледам на екран, са лоши. Те са писани от слепци, даже няма еднооки.
Л.А.: Дори не можеш да си купиш един смислено подреден сборник с големите сценарии на българското кино. Да ги прочета, да видя как са написани, и едва тогава да гледам филма. Всички важни сценарии на световното кино могат да се намерят и да се прочетат – от „Гражданинът Кейн“ до „Големият Лебовски“. Как да намеря да прочета три сценария на Георги Мишев?
Д.С.: Сестрите Андонови донесоха оригиналния сценарий на „Козият рог“, с бележките на Методи Андонов, рисунките му по полетата, поправките. Плаках, докато четох. Вътре има поне три гениални сюжетни линии, които са отпаднали от крайния вариант на филма. Никой не ги знае. Сценарият е съвършен!
Това трябва задължително да се дигитализира като част от културното ни наследство и да се ползва от изследователите на българското кино и практиците!
Д.С.: Най-големият проблем обаче е, когато режисьорите днес сами си пишат сценариите. Абсолютно порочна практика и гарантирана грешка, освен ако не си Уди Алън.
Л.А.: Емблемата на авторското кино Федерико Фелини работи с осем сценаристи!
Д.С.: Втори грандиозен проблем е режисьорската заблуда: сценарият е нещо, върху което аз ще импровизирам на снимачната площадка. Масов феномен и тотално обезценяване на този чудовищно самотен труд, белязан от потапяне, изолация и шизофрения. Ако не знаеш какво снимаш, провалът е гарантиран. Друг порок: да викнем жена ми, любовницата ми или който и да е от близкия ми кръг да ми напише нещо, което после ще се дооправя на терен. Отвратително! Четвърти парадокс – сценарият се пише извън режисьора, при непознаване на тази професия, както и с неглижиране на останалите професии – на оператора, на сценографа, на гримьора, на актьорите. Пета точка и финал по темата: да знаеш с кого ще правиш филма и за кого го правиш. Трябва да сме на една вълна. С Лъчо това го постигнахме в „Снимка с Юки“ – той като режисьор е логичният съсценарист.
