Д.С.: Съжалявам, че ще го кажа, но сценариите, които аз гледам на екран, са лоши. Те са писани от слепци, даже няма еднооки.

Л.А.: Дори не можеш да си купиш един смислено подреден сборник с големите сценарии на българ­ското кино. Да ги прочета, да видя как са написани, и едва тогава да гледам филма. Всички важни сце­нарии на световното кино могат да се намерят и да се прочетат – от „Гражданинът Кейн“ до „Го­лемият Лебовски“. Как да намеря да прочета три сценария на Георги Мишев?

Д.С.: Сестрите Андонови донесоха оригиналния сценарий на „Козият рог“, с бележките на Методи Андонов, рисунките му по полетата, поправките. Плаках, докато четох. Вътре има поне три гениал­ни сюжетни линии, които са отпаднали от край­ния вариант на филма. Никой не ги знае. Сценарият е съвършен!

Това трябва задължително да се дигитали­зира като част от културното ни наследство и да се ползва от изследователите на бъл­гарското кино и практиците!

Д.С.: Най-големият проблем обаче е, когато режи­сьорите днес сами си пишат сценариите. Абсо­лютно порочна практика и гарантирана грешка, освен ако не си Уди Алън.

Л.А.: Емблемата на авторското кино Федерико Фе­лини работи с осем сценаристи!

Д.С.: Втори грандиозен проблем е режисьорската заблуда: сценарият е нещо, върху което аз ще им­провизирам на снимачната площадка. Масов фено­мен и тотално обезценяване на този чудовищно самотен труд, белязан от потапяне, изолация и шизофрения. Ако не знаеш какво снимаш, провалът е гарантиран. Друг порок: да викнем жена ми, лю­бовницата ми или който и да е от близкия ми кръг да ми напише нещо, което после ще се дооправя на терен. Отвратително! Четвърти парадокс – сце­нарият се пише извън режисьора, при непознаване на тази професия, както и с неглижиране на оста­налите професии – на оператора, на сценографа, на гримьора, на актьорите. Пета точка и финал по темата: да знаеш с кого ще правиш филма и за кого го правиш. Трябва да сме на една вълна. С Лъчо това го постигнахме в „Снимка с Юки“ – той като режи­сьор е логичният съсценарист.