© Красена Ангелова
– какво иска да постигне държавата България чрез българското кино? Каква е държавната политика спрямо националното кино? Защо например не се прави един голям исторически филм, а се произвеждат 30 дебюта, ето това искам някой да ми обясни.
Д.С.: На другия полюс е Сърбия, която винаги е имала кино, качествено и същевременно популярно.
Л.А.: Не ме разбирайте погрешно – харесвам толкова много български заглавия, автори, но ми липсва идеята за приемственост, методичност, надграждане. Огромна трагедия за нас бе скъсването през 90-те години на филмопроизводството, нулевите години.
Един от основните ни проблеми традиционно е слабата кинодраматургия. Но освен нея, не трябва ли да се променят и режисьорските подходи?
Д.С.: Нека отговоря от позицията на сценарист, защото вече 20 години съм писал какво ли не – сценарии за концерти, тв програми и поредици, документално кино. Почнал съм от нулата, сам като куче. Малкото хора, които са ме консултирали, всъщност са ми казвали неща, от които аз бягам. Голямото зло: щампи, готови модели, до болка познати сюжетни линии. Имаме сбъркано разбиране за тази ужасно тъжна и самотна професия. Имах късмет да срещна като студент по история Лъчо и двамата да започнем да водим безкрайни разговори и да гледаме заедно кино, да анализираме, дискутираме, да разбираме занаята… Натрупванията са изключително важен аспект в правенето на кино. Факторът време, усещането за обстановка. Чак сега, след толкова много работа, имам самочувствието да правя завършени сценарии с лекота, без да се спъвам и падам. Трябва да се стигне до едно ниво на изразност, но чрез натрупване. Иначе не става.
Л.А.: Това е най-голямата драма. Ако в киното като занаят много липсва приемственост, то в драматургията ни приемствеността е нула, даже е с обратен, минус знак. Имаме към 50 български филма с абсолютно блестящи сценарии. Например драматургията на „Време разделно“.
Д.С.: Като човек, който е чел тези сценарии, ще кажа, че драматурзите ни са едни забравени и унищожени от социума хора. Георги Мишев – най-професионалният сценарист на всички времена, Валери Петров, Джеки Вагенщайн, Станислав Стратиев, братя Мормареви… огромен, дълъг и важен е този списък.
Л.А.: Сръчни, талантливи, напълно наясно с професията. И тук стигаме до една много болна за нас с Дими тема: пълното унищожение на авторитетите. Тези драматурзи, които дойдоха от соца, пристигнаха предварително компрометирани. За съжаление преходът не можа да създаде свои. Получи се тежък вакуум. Никой не направи опит за Академия по сценаристика и да почерпи от техния опит. Ето затова буксуваме.