безспорно много ме провокира.
Продуцентите братя Чучкови ви свързват с много важни за филма лица: оператора Торстен Липсток (обожавам тези кадри от висока гледна точка), Кики Сугино – изключително мощна като излъчване, деликатна и събрана актриса, но и копродуцент от японска страна …
© Красена Ангелова
Д.С.: Торстен е великолепен, веднага хареса проекта, абсолютен професионалист. Кики Сугино – също, тя е школа, явление. Трябва да отбележим и Руши Видинлиев, който е с неизползван от киното ни актьорски потенциал.
Л.А.: В кастинга доста бързо се стигна до Кики, да не забравяме и че тя е голяма звезда на съвременното кино.
Д.С.: Много хубав спомен имам от първата ни среща в офиса. Кики седи, говорим по филма, обсъждаме нейни идеи, ангажиментите ù по Токийския фестивал, същевременно тя завършва режисьорски филм, и изведнъж казва: „Само имам един въпрос към вас г–н Стоянович – единственото, което не разбрах, е какво означава цигани? Как изглеждат, с какво се занимават, къде живеят, какви са, защо е омразата и защо се страхуват от тях?“. Изпаднахме в тотален ступор.
Образът на Кики и Юки се сливат напълно! Получила се е обаче особена химична връзка между нея и натуршчиците от циганското гето, особено със синеоката циганка – майка на починалото момче, която е невероятна като присъствие на екрана. Да отличим и боксовата легенда Серафим Тодоров сред изпълнителите.
Л.А.: Артистичен, готин, органичен, седи прекрасно на екран. Тук е голямата ми победа като режисьор, защото имаше трудности с репликите, които ние променихме по неговия начин на изказ. Имахме поне 90 репетиции с него в продължение на три месеца, всеки ден. Крайният резултат – той не играе, той е. Имахме и много работа с масовката.
Образът на чужденеца в българското кино става все по-интересен напоследък. Филмите ни започват да странят от твърде локалните проблеми, като абсолютен пример за това е „Àга“ на Милко Лазаров, който се ситуира в друга култура и изцяло бяга от българската действителност и манталитет. Това ли е успешната стратегия за достигане на по-универсални кинопослания? Това ли е начинът да променим негативните корени на менталността ни?
Л.А.: Сложно е да говорим за българско кино. За добро или лошо нашата култура винаги е била провинциална в европейския смисъл. Ние сме периферия. Идеята, че има българска кинематография, е тотално невярна. Всеки, който има и най-бегъл поглед върху българското кино и не е заслепен от патриотизъм, вижда, че имаме прекрасни отделни филми и режисьори, но не и кинематография. В което няма нищо страшно.
Според теб липсва национален стил и облик на цялото ни кинотечение, така ли?
Д.С.: Безспорно! Нямаме школа.
Л.А.: Няма дори трима режисьори, които да работят в една обща посока и приблизителен стил. С проф. Владимир Икономов, в чийто клас съм завършил режисура, много сме си говорили на тази тема. При това с любов и огромен респект към неговото поколение. Имаме автори еталони, но не и цялостност. Вижте – блесва Рангел Вълчанвов, блесва Методи Андонов… и това е. Като изключим прецедента „На малкия остров“ филмите ни са ужасно закъснели, с поне 15 години. Не по вина на режисьорите. Вероятно наистина имаме тази потребност за наваксване, за връщане към голямото европейско кино. Фестивалните успехи на българското кино показват, че нещо се движи и не е съвсем безнадеждно.
Д.С.: За нас е огромна радост това, което постигна Милко Лазаров с „Àга“. Неговите награди вдигат общото ниво на кинематографията.
Л.А.: Ставаш видим! Да вземем румънците – това, което те направиха с Румънската нова вълна, бе абсолютно целенасочена държавна политика.
Те имат обаче друг проблем – родните им масови зрители не ги гледат.
Л.А.: На тях това им беше целта: да печелят фестивали, за предпочитане във Франция и си изработиха методология и механизъм. Успяха с цената на отлива на публика. Точно това на нас ни липсва – държавна позиция и целенасочена програма, какво кино България трябва да произвежда. Тогава държавните субсидии през НФЦ ще имат повече смисъл и яснота. НФЦ не е място за даване просто на едни пари. Ако продължава да има тази логика, нищо смислено няма да се случи. Тези средства са отделени с определена цел