© Красена Ангелова

Да припомним историята на­кратко: Георги е емигрант и живее в Канада. Завръща се в България с японската си съпруга да започнат процедура ин витро. Трагичен инци­дент с дете от селското циганско гето променя не само плановете им, но и цялата им съдба. „Снимка с Юки“ е поетичен, на места суров, изненадващ и същевременно необи­чаен за българската кинематогра­фия филм. Претопява стереоти­пите за азиатскост и балканскост чрез универсални човешки ценнос­ти и надконфесионални търсения на вечните трансцедентални въ­проси. Акцентира по особен начин върху философските теми за смър­тта, раждането, престъплението, наказанието, майчинството, прош­ката и покаянието, кармата… След премиерата си на София филм фест „Снимка с Юки“ ще се разпространява в кината от 5 април 2019 година.

Андроника Мартонова: Поз­дравления за „Снимка с Юки“! Преди две години гледах фил­ма ви на груб монтаж, а сега вече съм зрител на завърше­ното произведение. Като че ли доста промени са настъпили или на мен така ми се струва?

Димитър Стоянович: Историята, която разказваме, си е същата. Дра­матургично нищо не е пипано – сце­нарият е железен. Не си позволяваме да правим експерименти, ужасно е да преобърнеш един филм по време на монтаж.

Лъчезар Аврамов: Но се наложи все пак да махнем определени дължини. Падна и цяла прекрасна сюжетна ли­ния – още на снимките разбрахме, че ще трябва да се разделим с нея. Като че ли в последния вариант малко се загуби линията на мантруването, а тя е важна. Идеята, че думите променят бита и битието, яркият контур на зловещата концепция Wishful thinking (приемане на желаното за действително – бел. авт.) сякаш избледня, а на мен много ми ха­ресваше.

Д.С.: На мен пък не ми липсва. А и не се сме таки­ва егоисти автори, които се вкопчват в свое­то произведение. Филмът трябва да е добър за гледане от страна на зрителите, да му се усеща сладостта на киното. И в никакъв случай да не лежи на собствените ни представи, че това е върхът на съвършенството.