© Красена Ангелова
Да припомним историята накратко: Георги е емигрант и живее в Канада. Завръща се в България с японската си съпруга да започнат процедура ин витро. Трагичен инцидент с дете от селското циганско гето променя не само плановете им, но и цялата им съдба. „Снимка с Юки“ е поетичен, на места суров, изненадващ и същевременно необичаен за българската кинематография филм. Претопява стереотипите за азиатскост и балканскост чрез универсални човешки ценности и надконфесионални търсения на вечните трансцедентални въпроси. Акцентира по особен начин върху философските теми за смъртта, раждането, престъплението, наказанието, майчинството, прошката и покаянието, кармата… След премиерата си на София филм фест „Снимка с Юки“ ще се разпространява в кината от 5 април 2019 година.
Андроника Мартонова: Поздравления за „Снимка с Юки“! Преди две години гледах филма ви на груб монтаж, а сега вече съм зрител на завършеното произведение. Като че ли доста промени са настъпили или на мен така ми се струва?
Димитър Стоянович: Историята, която разказваме, си е същата. Драматургично нищо не е пипано – сценарият е железен. Не си позволяваме да правим експерименти, ужасно е да преобърнеш един филм по време на монтаж.
Лъчезар Аврамов: Но се наложи все пак да махнем определени дължини. Падна и цяла прекрасна сюжетна линия – още на снимките разбрахме, че ще трябва да се разделим с нея. Като че ли в последния вариант малко се загуби линията на мантруването, а тя е важна. Идеята, че думите променят бита и битието, яркият контур на зловещата концепция Wishful thinking (приемане на желаното за действително – бел. авт.) сякаш избледня, а на мен много ми харесваше.
Д.С.: На мен пък не ми липсва. А и не се сме такива егоисти автори, които се вкопчват в своето произведение. Филмът трябва да е добър за гледане от страна на зрителите, да му се усеща сладостта на киното. И в никакъв случай да не лежи на собствените ни представи, че това е върхът на съвършенството.