е киното – игралното и документалното. Това е нещото, което най-много ме запалва и го правя с най-голяма страст.

„Пеещите обувки“

По различен начин ли подхождаш към двата вида кино – игрално и документално?

– В чисто документалното кино, без игрални въз­становки и интервюта, най-важното е да хванеш ситуацията, момента и емоцията на персонажа. Ви­зуалната естетика също е важна, но тя в случая не е на първо място. Това всъщност важи донякъде и за игралното кино. Там, колкото и кадрите да са измис­лени и прецизирани предварително, има моменти, в които трябва да се улови мигът. От работата ми с Радослав Спасов, който пък е ученик на Димо Кола­ров, научих, че дори в игралното кино има ситуации, в които, ако трябва да се снима, се снима на мига, за да не се изпусне моментът, дори да не си технически напълно готов с осветлението и камерата. Има мо­ментни емоции и състояния – дали у актьорите или в натурата, които, ако изпуснеш, не би било добре за филма. Има филми, в които всичко е перфектно из­пипано и изрядно технически, но просто се усеща, че душата липсва, а това е много по-лошо.

Допускал ли си такива моменти в практиката си?

– Като всеки и аз се опитвам да си свърша работа­та по най-добрия начин. Тревожа се, че нещо няма да направя, отделям му твърде много време и така изпускам друго, което също е важно. Стремя се да ги преодолявам тези моменти, разбира се, и да са все по-малко. Притеснението, че всичко трябва да е технически перфектно, трябва да се надмогва. И когато се случи, вече работиш по-спокойно. Зная, че по-опитните оператори са го надмогнали, така че е възможно.

Можем ли да те наречем експериментатор в об­ластта на киното?

– Снимал съм филми и по съвсем класически начин. Ако един филм трябва да бъде заснет по най-прос­тия начин, то е излишно да експериментираш в него, би било самоцелно. Всеки филм си показва.

Значи не отказваш проекти, в които няма експе­римент.

– Не, напротив. Всъщност най-важното за мен е сценарият да е хубав. „Жажда“ не е експеримента­торски, заснет е просто, а е един от най-издържа­ните визуално филми, които съм снимал. Така че за мен най-важното е филмът да е верен.

Как решаваш с кой проект ще се заемеш? Ти снимаш много активно в последните две години – дали вече е дошъл момент, в който да избираш или в българските условия това е трудно?

– Има сценарии, които усещам, че не са близки до моята душевност и не бих могъл да съм полезен, не бих могъл да помогна, а по-скоро да попреча. Но пък и не съм имал чак толкова предложения, та много да съм подбирал и отказвал. Слава Богу филмите, които досега съм снимал, са ми били близки. Абсо­лютно всеки филм изключително много го прежи­вявам емоционално и може би това ми помага да да­вам колкото се може повече от себе си. Емоцията в киното е страшно важна.

То иначе няма смисъл, ако не носи емоцията на всички автори.

– Точно така.

От малък си започнал да снимаш – първо без лента, на празен фотоапарат. Влече ли те още фотографията?

– Да, фотографията е част от киното, дори и сега си нося фотоапарата в раницата. Но за мен в момента фотографията е функцио­нална част от работата ми като оператор. Художествената фотография е друго, за съ­жаление за нея имам по-малко време. Все още си пазя апаратите на лента и се надявам, че ще намеря време и сили да снимам и такава фотография.

Какво мислиш по прословутия фотографски спор относно това кое е по–добро – лента или дигитална техника.

– Лентовата фотография, черно-бялата, за мен е любима, дори съм си купил черно-бяла лента. А в киното лентовото изображение създава една художественост, която диги­талната техника все още по-трудно по­стига. При дигиталното кино пък има други предимства – да снимаш непринудено, да екс­периментираш, да хващаш повече моменти, защото не си ограничен от това да мислиш дали ще ти свърши лентата. И двете техни­ки си имат предимства. Важно е за конкрет­ния филм кое е най-доброто.

„Посоки“

Като те слушам, ти си си намерил призванието, но все пак ще те питам имаш ли амбиции към ня­коя от другите кинопозиции?

– Снимането е нещото, което ме влече най-сил­но и с което мисля, че най-вече мога да съм поле­зен, да помогна филмите да бъдат разказани по най-добрия начин. Не съм сигурен, че имам уме­нията да съм на някоя от другите позиции.