© Красена Ангелова
Много от твоите колеги, предимно режисьори, не смятат като теб – те са сигурни, че думата трябва да принадлежи главно на младите.
– Вероятно операторите са по-различни. От моите млади колеги все още няма някой, който да е влязъл в кинополитиката и киноадминистрацията. Но няма как да нямаме отношение. Макар че доброто кино е и на млади, и на стари режисьори, аз не искам да ги деля, но със сигурност трябва да има шанс за младите кинотворци, за да продължи този успех на българското кино.
След дебюта ти в игралното кино с „Жажда“ работиш много активно.
– То е и въпрос на късмет. Повикаха ме и други режисьори, а филмите, които заснех, се оказаха сравнително успешни.
Ще ни разкажеш ли за твоята работа във филмите, които предстои да видим на фестивала „Златна роза“, например „Мълчанието на сестра ми“ на Киран Коларов. Трудно ли ти беше да заснемеш този филм?
– Не, всъщност не ми беше трудно, но беше предизвикателно и интересно. Имаше сложно постановъчни снимки, имаше интересни локации, имаше нощни снимки в циганска махала. То всъщност няма лесен филм. Новият филм на Светла Цоцоркова е по-камерен, с по-малко персонажи, но и той си има своята си сложност. Както и късометражните „Дрехи“ и „Синът“, както и новият филм на Христо Симеонов „Гората на Димо“, всеки един от тези филми по някакъв начин е бил труден. В „Дрехи“ камерата трябваше да изглежда в безтегловност, да внушава това усещане у зрителя. В „Синът“ пък снимахме с натуршчици, трябваше да улавяме спонтанните реакции на хората, които понякога дори не знаеха, че сме пуснали камерата, за да са максимално естествени. В „Жажда“ имаше същата ситуация с децата, които сега вече имат опит, но тогава не бяха актьори. Всеки филм си е труден по свой начин и си има задачи за решаване.
А извън киното имаш ли амбиции? Музикални клипове, реклами – произведения, в които операторът също е много важен.
– Преди време съм снимал музикални клипове на ъндърграунд групи, които не са популярни. Там ми харесва възможността да експериментираш страшно с всичко. Това ми е интересно и затова обичам да снимам по-нестандартни клипове, дори да са много нискобюджетни, там имаш свободата. Снимал съм артинсталации, различни изложби, което също винаги ми е интересно.
Това е интересно и за читателите на „АРТизанин“ – списание, което обединява изкуствата.
– Артинсталациите обикновено също са нещо нестандартно. Обаче най-голямата страст за мен