© Красена Ангелова

Много от твоите колеги, предимно режисьори, не смятат като теб – те са сигурни, че думата трябва да принадлежи главно на младите.

– Вероятно операторите са по-различни. От мои­те млади колеги все още няма някой, който да е вля­зъл в кинополитиката и киноадминистрацията. Но няма как да нямаме отношение. Макар че доброто кино е и на млади, и на стари режисьори, аз не искам да ги деля, но със сигурност трябва да има шанс за младите кинотворци, за да продължи този успех на българското кино.

След дебюта ти в игралното кино с „Жажда“ ра­ботиш много активно.

– То е и въпрос на късмет. Повикаха ме и други режи­сьори, а филмите, които заснех, се оказаха сравни­телно успешни.

Ще ни разкажеш ли за твоята работа във фи­лмите, които предстои да видим на фестивала „Златна роза“, например „Мълчанието на сес­тра ми“ на Киран Коларов. Трудно ли ти беше да заснемеш този филм?

– Не, всъщност не ми беше трудно, но беше пред­извикателно и интересно. Имаше сложно поста­новъчни снимки, имаше интересни локации, има­ше нощни снимки в циганска махала. То всъщност няма лесен филм. Новият филм на Светла Цоцор­кова е по-камерен, с по-малко персонажи, но и той си има своята си сложност. Както и късометраж­ните „Дрехи“ и „Синът“, както и новият филм на Христо Симеонов „Гората на Димо“, всеки един от тези филми по някакъв начин е бил труден. В „Дрехи“ камерата трябваше да изглежда в безте­гловност, да внушава това усещане у зрителя. В „Синът“ пък снимахме с натуршчици, трябваше да улавяме спонтанните реакции на хората, които понякога дори не знаеха, че сме пуснали камерата, за да са максимално естествени. В „Жажда“ имаше същата ситуация с децата, които сега вече имат опит, но тогава не бяха актьори. Всеки филм си е труден по свой начин и си има задачи за решаване.

А извън киното имаш ли амбиции? Музикални клипове, реклами – произведения, в които опе­раторът също е много важен.

– Преди време съм снимал музикални клипове на ън­дърграунд групи, които не са популярни. Там ми ха­ресва възможността да експериментираш страш­но с всичко. Това ми е интересно и затова обичам да снимам по-нестандартни клипове, дори да са много нискобюджетни, там имаш свободата. Снимал съм артинсталации, различни изложби, което също ви­наги ми е интересно.

Това е интересно и за читателите на „АРТиза­нин“ – списание, което обединява изкуствата.

– Артинсталациите обикновено също са нещо нес­тандартно. Обаче най-голямата страст за мен