иска да има монтаж, а актьорите да започнат да иг­раят и да не прекъсват до края на епизода. Всъщност беше възможният вариант, който успяхме да намерим за този филм. Аз преди това съм снимал няколко други филма с дълги кадри, така че имах опит. Надявам се, че камерата все пак наистина помага на „Посоки“, а не му пречи.

Кои филми от твоята биография имаш предвид?

– „Известният непознат“ на Светослав Овчаров е филм с дълги кадри. Късометражният „Дрехи“ на Веселин Бойдев също е сниман с дълги кадри. Обаче „Посоки“ не е провокиран от тях, просто естест­вено си дойде да бъде решен така. А не че аз съм та­къв любител на дългите кадри, така ми се случи.

Следващите филми с дълги кадри ли са?

– (смее се) Не знам. Зависи от филма. Не съм от хора­та, които се стремят към даден стил на всяка цена. Всеки филм сам си изисква визуалния стил, в който да бъде заснет.

Как се подготвяш за снимки, как подхождаш към всеки филм, индивидуално ли е за всеки нов проект? Дали първо искаш да чуеш режисьор­ът каква концепция има вече и ти със своя опит и виждане да се вместиш в тази концепция, или по-смело предлагаш операторски решения?

– За мен всеки филм е някакво изключително и ново преживяване и подготовката става по различен на­чин. Обикновено, докато чета сценария, се опитвам да си представям някакви неща, но основното идва след разговора с режисьора. Тогава вече започвам да предлагам, но някак винаги е съобразено с онова, което той вече ми е казал. Киното все пак е екипна работа, ръководена от режисьора и аз се опитвам спрямо неговото изискване да помогна с каквото мога, за да се разкаже историята най-вярно.

Вълнуваш ли се преди началото на всеки филм?

– Преди всеки филм се вълнувам така, все едно сни­мам за първи път.

Мисля, че това е хубаво и ако спреш да се въл­нуваш, не е добър знак.

– Да, може би е така, защото работата ти ще се превърне просто в рутина. А аз не само се вълнувам, но се и притеснявам.

Ти вече работиш в установени тандеми – със Сте­фан Командарев, както и със Светла Цоцорко­ва. Обичаш ли да работиш с режисьори, с които вече си работил или предпочиташ да работиш с нови хора, с които ще имаш нови предизвика­телства?

– Харесвам когато се създаде такъв тандем. На­пример във втория филм, който снимахме със Светла „Сестра“, виждам как сме си изгради­ли някакъв усет към нещата и слава Богу много лесно се разбираме. Аз вече познавам нейния на­чин на разказ, който е близък и до моята чувст­вителност. Смятам, че с нея добре си паснахме. Освен с нея обаче не съм снимал втори игрален филм с друг режисьор. Снимал съм с Радослав Спасов един („Пеещите обувки“), с Киран Коларов един („Мълчанието на сестра ми“), с Командарев един („Посоки“).

С Командарев ти предстои да заснемеш и втори игрален филм, нали?

– Да, с него ще заснемем „Патрулки“, ако всичко е наред с финансирането от Националния филмов център.

Логично стигаме и до НФЦ. Непрекъснато те­кат дебати и драми в нашия малък киносвят. Ти имаш ли мнение по тези актуални въпроси, за­нимава ли те политиката в областта на киното? Има редица български оператори, които са на отговорни административни позиции.

– Аз все още съм от младите оператори – ентуаси­асти, на които много им се снима. На тези постове са по-утвърдени оператори, може би поне едно по­коление преди нас, хора, които са и много автори­тетни.