по време на снимките на „Жажда“

Например с Джейлан, или в холи­вудски филм, в нещо наистина голямо?

– Не знам. При всички случаи ми е страшно интересно да работя в българското кино, в сфера, която да се раздаваш. И Джейлан, и Холивуд вече са си намерили добрите опера­тори и школи. Българското кино ся­каш все още има нужда от развитие и ми е интересно аз да мога да му по­магам.

Като каза „раздаване“, веднага ми идва на ум филмът „Посоки“. Операторската работа в този филм е забележителна, не само според мен, но и според редица други критици и зрители. Трудно ли ти беше в този филм? И физи­чески, и психологически.

– Да. То си беше изпитание и на во­лята, и на издръжливостта, с тези дълги кадри. Това е първият филм, в който ми се наложи да уча всички ре­плики на актьорите и да знам в кой момент към кого да насоча камерата. Трябваше да внимавам точно как вър­ви действието. Другото много ин­тересно нещо бяха импровизациите. Понякога актьорите импровизират и в този момент и камерата трябва да импровизира, за да може кадърът да започне отнякъде и да завърши донякъде. Така че и чисто като кон­центрация „Посоки“ беше труден за снимане филм.

Доволен ли си от резултата?

– Може да изглежда малко претенцио­зен стил на работа, но Стефан иска­ше някак филмът да е максимално бли­зък до реалността. Той ми каза, че не