по време на снимките на „Жажда“
Например с Джейлан, или в холивудски филм, в нещо наистина голямо?
– Не знам. При всички случаи ми е страшно интересно да работя в българското кино, в сфера, която да се раздаваш. И Джейлан, и Холивуд вече са си намерили добрите оператори и школи. Българското кино сякаш все още има нужда от развитие и ми е интересно аз да мога да му помагам.
Като каза „раздаване“, веднага ми идва на ум филмът „Посоки“. Операторската работа в този филм е забележителна, не само според мен, но и според редица други критици и зрители. Трудно ли ти беше в този филм? И физически, и психологически.
– Да. То си беше изпитание и на волята, и на издръжливостта, с тези дълги кадри. Това е първият филм, в който ми се наложи да уча всички реплики на актьорите и да знам в кой момент към кого да насоча камерата. Трябваше да внимавам точно как върви действието. Другото много интересно нещо бяха импровизациите. Понякога актьорите импровизират и в този момент и камерата трябва да импровизира, за да може кадърът да започне отнякъде и да завърши донякъде. Така че и чисто като концентрация „Посоки“ беше труден за снимане филм.
Доволен ли си от резултата?
– Може да изглежда малко претенциозен стил на работа, но Стефан искаше някак филмът да е максимално близък до реалността. Той ми каза, че не