Автор: Теодора Стоилова
© Красена Ангелова
В последно време все по-често се чуват думите „това момче е много талантливо“. „Талантливото момче“ е Веселин Христов – един от успешните и активно снимащи млади български оператори. За пътя от празната видеокамера на дядо му до филмите с много награди, за изкуството и мотивацията, за филмите, които предстоят, за вдъхновението и трудолюбието, за филмите и киното, за учителите и образците, с него разговаря Теодора Стоилова.
Мълвата се засилва след всеки следващ филм, а аз си затвърдих убеждението, че има защо, особено след като гледах филма „Посоки“. Но доказателства много – а сред тях „Жажда“ (2015) на Светла Цоцоркова, „Посоки“ (2017) на Стефан Командарев, „Синът“ (2015) на Христо Симеонов, „Известният непознат“ (2015) на Светослав Овчаров и редица други награждавани по български и международни фестивали филми. Да започнем с един тривиален, но пък много важен въпрос. Как реши да станеш оператор? Било ли е мечта?
– Да, може да се каже, че ми е било мечта. Аз снимам от много малък. Още покрай дядо ми, който имаше 8 мм камера. Бил съм на 5–6 години, когато той започна да ме учи да снимам на неговата камера, първоначално без лента. След това, като станах на 11–12, татко ми купи видеокамера и всъщност така започнах. Като цяло киното винаги ми е било интересно. Гледах филми, а през това време си представях как снимам.
А дядо ти професионално ли се е занимавал със снимане или любителски?
– Любителски.
Значи не продължаваш семейна традиция?
– Аз съм първият в нашето семейство, който професионално се занимава с кино.
Операторите създават визуална реалност и в този смисъл ти чувстваш ли се творец?
– Не знам, надявам се, че съм творец. Предполагам, че всеки, който се занимава с някакво изкуство, може да е творец, въпреки че в операторската работа има и доста занаят. При всички случаи е вид творчество, няма как да не е, щом създаваш някаква фиктивна реалност.
В момента си доста успешен оператор. Участваш в редица проекти – игрални, документални, късометражни, снимаш с прочути български режисьори. Интересно ми е има ли някой от по–възрастното поколение оператори, който те е вдъхновявал или нямаш такъв конкретен сантимент?