същи стил. А при нас тези граници ги няма. И интересът е към различни репертоари, различни проекти. Може би, това че работя в Кралската опера, където работим не само със симфоничен оркестър, но и с певци, с балет, с актьори. И това наистина поддържа интереса към музиката за мен.

През 1994 година ставате най-младият кон­церт-майстор на оркестъра към Кралската опера – Лондон. Тази висока стъпка обаче е първата от по­редица възходящи. Кои отчитате като големите си постижения с тази опера от тогава насам?

За 25 години време е трудно да отсея бързо конкретни проекти… но да свиря с тримата тенори, да работя с Па­вароти в последната негова „Тоска“, с Карерас в Албърт Хол, с Доминго като певец и диригент… трилогия­та на Вагнер… с балета на Кралска­та опера – концерт за цигулка на Стравински… това са незабравими моменти. Отделно в Операта правим и много проекти, които са извън кла­сиката – с Труди и Стинг – Twin Spirits – Писмата между Клара и Робърт Шу­ман… проект с музиката на Чайковски с Хелън Мирън…

Преди време за концерта на легендарния пианист Влади­мир Хоровиц в Моска – няма билети, затова се принужда­вате да спите скрит в тоалет­ната там, за да можете да сте на концерта следващата ве­чер. Днес за кой изпълнител бихте направили същото?

Майкъл Джаксън, ако се върне – ще го направя. И за LP, ако няма билети – ще преспя, няма проблеми.

Свирите на цигулка – струнен инструмент, кой­то търпи разстройване. Вие обаче сравнявате Вашите цигулки с войници, които никога не Ви предават. Защо се получава така? Какво е спе­циалното на това съчетание между цигулката и Васко Василев?

Ами мисля, че цигулката е като глас. Тя е най-близкият ин­струмент до гласа. Но хубавото е, че гласът понякога се разболява, има настинка, преграква, а цигулката наистина е като един войник. И двете ми цигулки са на над 300 годи­ни. А работят интензивно. И дори да се разстроят – пак можеш да ги настроиш. Затова те са моите войници.

Какво не одобрявате в процесите на съвременната музика?

Успехът винаги има резон. Дали това е музика, която харесваш или не, дали е хип-хоп или нещо друго. Почти никога не критикувам музикантите. Всеки се опитва да направи нещо. Никой не знае кое е добър и кое е лош вкус. Хората го избират. И не критикувам музикант, защото знам колко е трудно да станеш известен и твоята музи­ка да се хареса. И какъв късмет е въобще като музикант да живееш от музиката си. Колко хора могат да си поз­волят този лукс?

Как гледате например на дискусион­ния напоследък въпрос изкуствен ин­телект да създава музика. И то по на­чин, по който слушащият не може да различи дали музиката е създадена от човек или от изкуствен интелект.

Ние ползваме много софтуер за музи­ка. В края на краищата – изкуствени­ят интелект е създаден от човека. Не е дошъл от въздуха. Медиите се движат с такава скорост, че е мно­го трудно да се разбере какво става. Преди имаше супер продуценти, кои­то бяха интересни като например Фил Рамон. А днес DJ-ите са много известни, получават много пари, за неща, които не изискват такива умения. За да станеш DJ няма нужда да се упражняваш от 4-годишна въз­раст на цигулка. Но това не е крити­ка. Така се движи светът – с машини и автоматизация. И същото се случва и в музиката.

В определена степен Вие сте посланик и на българ­ската култура по света. Какво от нашата идентич­ност е хубаво да споделяме с останалите хора?

Хората всъщност навсякъде по света доста си приличат – проблемите, които ни занимават ги има навсякъде. При нас по различно е някак само мащаба – много е малък и ко­гато нямаш широк мироглед, всичко ти се струва по-зле отколкото е. Ще ми се да сме по-позитивни, по-дейни и не толкова критични. Животът не е толкова дълъг, че да имаш време да овладееш всичко – щедростта е това, кое­то смятам за много важно качество. Не само да приемаш, а да умееш да даваш.