© Красена Ангелова
На концертите си често свирите музика от филми на Алмодовар, Уди Алън, опера, фламенко, популярна и класическа музика. Програмата обаче в повечето случаи е изненада за публиката. Въпреки това – хората пълнят залите и Ви се доверяват. Как избирате репертоара?
Това е музика, която вълнува мен. Музиката, с която се будя и слушам, докато пия кафе. В ежедневието си всеки от нас чува различна музика и понякога си казваш „Ей, това парче колко е готино…“. При мен става същото и по съвсем естествен начин започвам да го чувам като композиция за цигулка и ако усетя, че може да се получи, си го отбелязвам с едно на ум.
В актуалния Ви проект акцент е музиката от Астор Пиацола и Пако Де Лусия. Как го сформирахте?
Този проект започна в Испания миналото лято с фламенко музикантите и с Жилберто Перейра на бандонеона. На фестивала – „Сан Матео“ в Испания например – там експериментираме. Там е моята лаборатория. Там започна това съчетание – фламенко музикантите от Малага и танго бандонеона плюс солистите на Ковънт Гардън.
А Пако Де Лусия е един от най-големите инструменталисти. И неговата музика не е просто Джипси Кингс, а е много комплексна за свирене и не е лесна. И за мен беше предизвикателство да изсвиря нещо на Пако Де Лусия. Винаги търся новото, а от друга страна цигулката, лявата ръка, традиционно много прилича на китарата. И обожавам фламенко.
Според това как публиката реагира – имаше смисъл в този фюжън между фламенкото и тангото, които имат едни и същи корени. Песента „Волвер“ например от филма на Алмодовар, която свирим в момента, започва живота си като много известно танго на Карлос Гардел. След това Естрела Мориенте го прави още по-известно във филма Волвер с Пенелопе Круз. И тази връзка между фламенкото и тангото я има и на мен това много ми допада. Затова започнахме този проект и продлъжаваме да го развиваме.
Освен това AC/DC свирихме, но началото на песента им “Thunderstruck” е Бах. Тя е повлияна от Бах. Бах оказва силно влияние върху всеки класически музикант, а както се вижда – и на AC/DC. Песента ми Vodoo Violin също е оригинално парче на Бах.
Сега имам ново откритие – LP – Лаура Перголизи… много интересно момиче, изумителен артист с прекрасна авторска музика, мултиинструменталист. Слушам албумите ù, следя какво прави с интерес и с голямо любопитство очаквам новия ù албум.
Продължавате да свирите Вивалди…
Вивалди, както и Паганини – това са синоними на цигулката. Вивалди е първият човек, който е писал програмна и интересна музика за цигулка. Това е първият човек, който е написал неща, които имат образи, а не е просто инструментална музика. Написал е над 300 концерта за цигулка. Страхотна музика, много хубава музика! Вивалди трябва да се свири и в момента планираме нов проект със Стивън Макрей с балета на Кралската опера, който ще бъде за историята на Вивалди, където ще ползваме много повече музика, не само „Годишните времена“.
Друг актуален Ваш проект е мюзикълът, станал хит тази година във Великобритания – „Три опери“. Защо точно тези три опери избрахте?
Идеята беше да се покажат три емоции. Три жени – Турандот, Бътерфлай и Кармен. Историите на три жени, които завършват със смърт. Това не е голям сюрприз в операта, винаги умират накрая. Но това са три различни жени, с три различни емоции – амазонка, която убива хора, гейша, която забременява от американец в началото на века, и Кармен, която се влюбва в тореадор.
Планирате турне с „Три опери“ в САЩ през 2020 година, като там ще Ви представлява компанията, която е правила едни от най-успешните съвременни мюзикъли – „Фантомът от операта“, „Клетниците“. Каква е целта на турнето?
Целта е да се популяризира операта. Ще попаднем на публика, която не е обикновената оперна публика в Метрополитън или в Кралската опера. Това е турне 2 месеца в целите Щати.
Завършихте тежък период с Вагнер, мюзикъла, турнето. Работите с музика, но се определяте като работохолик. Всъщност, доколко това, с което се занимавате, е работа? Къде свършва професионалният ангажимент