Валерий Пърликов и директорът на ДКТ-Шумен Димитър Димитров, Радио Шумен
може да бъде правено само онова, което е правимо. Надявам се, разбирате до каква степен това конвенционализира всяко намерение, особено, ако финансирането технологично минава през експертирани изисквания. Поради тази причина разграничението ви по-горе е привидност. Правенето на изкуство е личен риск и житейски подарък, следва да си остане такова във всяко отношение, в противен случай се произвежда културен продукт, резултат, предназначен да е в задължитност събитие. Спецификата в изкуствеността е, че самото събитие е продукт, то е отделено от виталното функциониране на „изкуството“ в общността и дефинира стойността си през имиджовия си арсенал, в предварителност. Т.е. продуктът може да съществува като имагинерност, единствено като събитийност – като способност да се разкажеш, да се опаковаш подходящо. В симулакрумията изкуството не функционира, то се съобщава, сочи се, „капитализира се“ през осветяване. Институциализира се, дори да е само през мнение. Затваряйки тезата – стагниралата култура е освободена от каквото и да е задължение да се конфронтира с живост, по природата си е в хроничен режим на самодостатъчност. Всичко извън топоса ù е анонимно и поради това невидимо. То никога не удържа да е непознатост, доколкото е предвидено просто да не е конвенционалност. Безпроизводно е, само процес. В един по-радикален смисъл, културността е оградила живостта и по този начин я карцира, едновременно я помни и обезопасява. Складира я да е продукт, за когато може да я спазари като архив. Конвенционалното изглежда да е класьор, информационна банка, чрез която изкуството може да не се преживява, а да се узнава.
„КАНТОР ТВЪРДИ, ЧЕ Е СТАНАЛ РЕЖИСЬОР ЕДВА КОГАТО Е ОТСЯКЪЛ ЦИВИЛИЗАЦИОННАТА ГОРДЕЛИВОСТ, А АРТО, ЧЕ РЕЖИСЬОРЪТ Е ТАКЪВ САМО КОГАТО ЗАРАЗЯВА С ЧУМА СВЕТА.“
А сега накъде?
При последния ни разговор попитах Димитър Чернев какво би направил в театралната ни ситуация и той отговори, че би се затворил някъде с близки му хора и биха правили от живота си каквото могат. Тогава отговорих, че правя точно това. От години вече. Митко продължава да говори за мен и актьорите ми.
„Куцулан или Вълча Богородица“ от Константин Илиев, сценична акция Валерий Пърликов, участват Александра Михайлова, Делян Илиев, Джанер Якуб, Димитрия Милушева, Димитър Мартинов, Марияна Бранкованова; консултант Елена Георгиева (гл. уредник, отдел „Работа с публики“ – Регионален исторически музей – Ловеч; визуалният материал е предоставен от Христо Янков (фотограф) и Регионален исторически музей – Ловеч. Продукция на ДКТ – Шумен.