е зачеркната, но революционерът е живящ и след­ва да претърпи безсмислеността на всяка бивала смърт… или да повтаря моделно вече билото. За­щото, ако не мога да поправя света през жертва, обикновен садист винаги мога да бъда! Теоремата на състояването е задълбочаваща се деструкция на способността да съм в хуманоидна общност, в прайд съм и човешкостта е играчка на съдбовност­та, чийто знаменосец съм, Аз-това.

„Куцулан или Вълча Богородица”, фотограф Ивайло Сакелариев

Революционе­рът е в сега накъде-то, без идеал, лишен от обе­щана бъдещност. Антивизионер. Персонажите са алегоризирани до фаза на универсалии, които са за­варени от обстоятелства, но само колкото да сви­детелстваме как се отървават от тях. И имат име, но нямат лица и взаимодействат през имитация на поведения, общуват сенки на живости, неизказва­еми същности – животът е тайна непроизносима, а

„КУЦУЛАН ИЛИ ВЪЛЧА БОГОРОДИЦА“ В СЕГАШНОТО МИ РАЗБИРАНЕ Е РЕВЮ НА КАРТОНЕНИ ДВОЙНИЦИ, КОИТО СЕ ДЕРАТ И РАЗКЪСВАТ.“

„Куцулан или Вълча Богородица”, фотограф Ивайло Сакелариев

смисълът му – калкулиран в края резултат на праве­ния. „Куцулан или Вълча Богородица“ в сегашното ми разбиране е ревю на картонени двойници, които се дерат и разкъсват. Уж. Но от болка вият.