По време на лятното слънцестоене светлинният лъч достига до вдлъбнатия кръгъл олтар с формата на слънчев диск с лъчи, в центъра на пода. Олтарът е точно под ключовия камък с формата на слънце. Отдавна е предположено, че в могилата „Голяма арсеналка“ е изграден храм за посвещение и измерване на времето по слънчевия календар. След акустичния експеримент може да се изкаже хипотезата, че в определени дни (най-вероятно по време на зимното и лятното слънцестоене) в куполното помещение е извършван обред и са изпявани свещени слова, които са ставали достояние на събраното пред входа множество. Обредите за посрещането на раждането на новото слънце и честването на дните, когато то е в зенит, в които музиката е основен елемен, се срещат във всички средиземноморски култури, но толкова съвършена постройка с акустични качества е открита за сега само в Казанлъшката долина.
Звуковите характеристики на куполните зали с ключов камък–слънчев диск в Мезешката и Казанлъшката гробница и в хероона на Севт ІІІ показват, че въздействието на пеенето и припяването е много силно върху тялото и е за ограничения кръг хора в помещението. Този ефект е характерен и за монолитния саркофаг на хероона на Севт ІІІ. Хипотетично може да се каже, че пеенето и припяването са съществен елемент от обреда по обезсмъртяването. Важно е да се подчертае, че в куполната зала на копието на Казалъшката гробница няма акустика, въпреки че са повторени всички размери при направата му. Това навежда на мисълта, че щукатурата*, върху която са нарисувани стенописите, играе важна роля за реверберациите** в помещението. Това се потвърждава и от липсата на акустика в храма в могила „Шушманец“, в който цялото куполно помещение, в което ключовият камък–слънчев диск е съединен с колона с центъра на пода. Не е пято и в постройките, изградени в могила „Хелвеция“ и в Свещарската гробница. Освен, че не са куполни, помещенията също са били измазани с щукатура.
Звуковите характеристики на подмогилните градежи подсказват, че тези с куполни зали с ключов камък–слънчев диск са с акустични характеристики и имат по-мистично въздействие върху вярващите, тъй като звукът има пряко въздействия върху психиката на човека. Изграждането на такива зали изисква специални знания, които древните строители са имали. Като се има предвид, че такива постройки от края на 5. в. – началото на 3. в. пр. Хр. има на територия, владяна от одрисите, то можем да кажем, че аристократичната им върхушка, която е поръчител на тези подземни зали, е имала специални изисквания, които да отговарят на обредите им. Светилището „Глухите камъни“ е също доказателство, че знанията на одрисите за звука са изключителни, тъй като там е усвоено пространство, което е с качествата на звукозаписно студио. Знание за силата на звука и въздействието ù върху хората, за организирането и изграждане на пространство със специални акустични качества, разбира се, не е достояние на всички, а на малцина, които го предават от поколение на поколение. Аристократичното общество на траките явно е впечатлило с тези знания своите съседи елините, за да митологизират жреците–владетели на звука в образа на Орфей.