По време на лятното слънцестоене светлинният лъч достига до вдлъбнатия кръгъл олтар с формата на слънчев диск с лъчи, в центъра на пода. Олтарът е точно под ключовия камък с формата на слънце. От­давна е предположено, че в могилата „Голяма арсеналка“ е изграден храм за посвещение и измерване на времето по слънчевия календар. След акустичния експеримент може да се изкаже хипотезата, че в определени дни (най-вероятно по време на зимното и лятното слънцестоене) в куполното помещение е извършван обред и са из­пявани свещени слова, които са ставали достояние на събраното пред входа множество. Обредите за посрещането на раждането на новото слънце и честването на дните, когато то е в зенит, в които музиката е основен елемен, се срещат във всички средизем­номорски култури, но толкова съвършена постройка с акустични качества е открита за сега само в Казанлъшката долина.

Звуковите характеристики на куполните зали с ключов камък–слънчев диск в Мезешката и Казанлъшката гробница и в хероона на Севт ІІІ показват, че въздействието на пеенето и припяването е много силно върху тялото и е за ограничения кръг хора в поме­щението. Този ефект е характерен и за монолитния саркофаг на хероона на Севт ІІІ. Хипотетично може да се каже, че пеенето и припяването са съществен елемент от обреда по обезсмъртява­нето. Важно е да се подчертае, че в куполната зала на копието на Казалъшката гробница няма акустика, въ­преки че са пов­торени всички размери при на­правата му. Това навежда на мисълта, че щукатурата*, върху която са нари­сувани стенописите, играе важна роля за реверберациите** в помещението. Това се потвърждава и от липсата на акустика в храма в могила „Шушманец“, в който цялото куполно помещение, в което ключовият камък–слънчев диск е съединен с колона с центъра на пода. Не е пято и в постройките, изградени в могила „Хелвеция“ и в Свещарската гробница. Освен, че не са куполни, поме­щенията също са били измазани с щука­тура.

Звуковите характеристики на под­могилните градежи подсказват, че тези с куполни зали с ключов камък–слънчев диск са с акустични характеристики и имат по-мистично въздействие вър­ху вярващите, тъй като звукът има пряко въздействия върху психиката на човека. Изграждането на такива зали изисква специални знания, които древ­ните строители са имали. Като се има предвид, че такива постройки от края на 5. в. – началото на 3. в. пр. Хр. има на територия, владяна от одрисите, то можем да кажем, че аристократична­та им върхушка, която е поръчител на тези подземни зали, е имала специални изисквания, които да отговарят на обредите им. Светилището „Глухите камъни“ е също доказателство, че знанията на одрисите за звука са изключителни, тъй като там е усвоено пространство, кое­то е с качествата на звукозаписно студио. Знание за силата на звука и въздействието ù върху хората, за организирането и изграждане на пространство със специални акустични ка­чества, разбира се, не е достояние на всички, а на малцина, които го предават от поколение на поколение. Аристокра­тичното общество на траките явно е впечатлило с тези знания своите съседи елините, за да митологизират жреци­те–владетели на звука в образа на Орфей.