Няма никаква причина Вселената да не е представенa като музика, тъй като в космоса всичко е вибрация, включително и светлината. Лекторът обяснява, че астрономите измерват разстоянието от планетите до слънцето и разликите от най-далечната точка на орбитата до слънцето и от най-близката точка на орбитата до слънцето. Резултатът от тези измервания в дробно число съвпада с Питагоровата гама. Данните от телескопа са превърнати в сонограма и зазвучава музика. Сондата Вояджър също е направила и изпратила записи на вибрации на планетите, които са представени като музика и дори могат да се чуят в интернет.
Музикално–математическото философско учение, търсещо хармоничното устройство на света, наричано музика на сферите, се свързва с Питагор, питагорейството и платонизма. Всъщност, само със силата на мисълта древните философи постигат това, което след хилядолетие се доказва с модерна апаратура. Може би наблюдавайки обредите, те са достигнали до извод, до който след хилядолетия става достояние на учените – музиката е универсален начин на общуване на хората и един от основните езици на обредите във всички култури.
Едва през последните три години българските учени започнаха акустични изследвания на сакрални археологически обекти по общоакадемичния прокт „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността“. На територията на България са съхранени цялостно или почти цялостно голям брой подмогилни сакрални градежи и скално-изсечени светилища. Началото на изследванията е с мъжки глас заради сведенията за Орфей, че обучавал тракийските аристократи чрез пеене, акомпанирайки си на лира, и цитираните по-горе сведения за особеното звучене на пеенето. Той събирал своите последователи в специално построена зала, където те влизали, оставяйки оръжията си отвън. Жени не били допускани до тайнствата и това ги разгневило, поради което те убили певеца. Орфей предавал свещеното знание и на открито, качен на планински връх. Това знаем от достигнал до нас фрагмент от Есхиловата драма „Басариди“, запазен в текст на Ератостен. В него се съобщкава, че учителят–посветител се изкачвал на връх на планината Пангей и там, свирейки на лира, посрещал своя бог слънцето. През 5 в. пр. Хр. този сюжет е много известен в Атика и на вази е изобразяван седналият на скален връх Орфей с лира, а около него траки с две копия в ръка слушат песента му. От най-дълбока древност свързването на музиката с небесните тела и специално със слънцето е видима в обредите, изображенията и свещените текстове. В Югоизточна Европа слънцето е почитано още в неолита. Рисунките в пещерата Магура красноречиво илюстрират, че музиката и танците са част от ритуалните в чест на божествата, включително и на слънцето.
В културната памет на човечеството е останал и митът за слизането на Орфей в отвъдния свят. Там са ходили и са се върнали в света на живитее и други герои, дори Дионис, но Орфей е символът на успелия с музика да подчини подземните богове на волята си. Историята за омайването на Хадес и Персефона от Орфей е любим сюжет на вазописците в Апулия, южна Италия. Чрез този мит е предадена мистериална посветителна обредност, в която съществен елемент е обредното отиване Отвъд. На територията на Одриската държава са открити най-импозантните подмогилни храмове, някои от които и хероони за мистериални посвещения (наричани популярно гробници), с каквито е свързано името на Орфей. Археоастрономически изследвания на някои от тях показват, че са служели и за измерване на времето, и най-вероятно свещенодействията в тях са следвали слънчев обреден календар.
Освен сведения за musica humana, писмените свидетелства говорят и за musica instrumentalis на траките. Едно красноречиво свидетелство принадлежи отново на Страбон: