Фрагмент от чернофигурен съд с изображение на главата на Орфей, ок. 470 г. пр. Хр., Simon, E. 1981. Die grichischen Vasen, München: fig. 180
Орфей свири на лира пред тракийски аристократи. Изображение върху кратер, открит в Гела, Южна Италия, изработен е от „художника на Орфей“, ок. 450 г. пр. Хр.
Фрагмент от мозайка с изображение на Орфей, който с музиката си подчинява животните и природата, гр. Адана, Турция, 4 в. сл. Хр., Tülek, F. 1998. Orpheus, The Magician. Arkeoloji ve Sanat Yayınları: fig. 9.
Проф. д.и.н. Валерия Фол
e траколог, преподавател в УниБИТ и ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство. Институт за балканистика с център по тракология – БАН.
Високообразованият Страбон – географ, историк и етноописател, е авторът, оставил най-много сведения за тракийската музика. Едно от тях гласи:
„Поради мелодията ,ритъма и инструментите се счита и цялата музика за тракийска и азиатска .Това е явно и от местата ,в които се почитат музите. Пиерия ,Олимп ,Пимпла ,Лейбетра в старо време са били тракийски места и планини ,а сега ги владеят македоните .И Хеликон са посветили на музите тия траки ,които населявали Беотия ,както са посветили там и Лейбетрийските нимфи. Пък и тия ,които радеели за старата музика ,се считали траки като Орфей ,Музей ,Тамирис.“
От Теокрит е останало едно свидетелство, от което е видно, че музицирането на тракийските музиканти е имало особено звучене, най-вероятно в различен музикален лад. Той го назовава тракисти – по тракийски начин. Тракийското пеене с рефрен, според Страбон, е наричано титанизъм. То се отличавало от пеенето на другите и е наречено така заради особения звук. Въпреки тези изрични свидетелства за тракийската музика, както и някои други, за които ще стане дума, в българската наука за древността не е търсено звученето ù, а са коментирани само във връзка с Орфей и орфизма. Тъй като във всички култури музиката и мелодекламацията са съществен елемент на ритуалите, вниманието на учените през последните години е насочено към изясняване на функционалността на пространствата от гледна точка на звука. Това довежда в последните години до развитие на акустичната археология и археоакустиката – нови направления в научните изследвания на недвижимите археологически ценности, особено на тези със сакрални функции. Учените си дават сметка, че фокусирането само върху материалното изражение на културата не може дори да подскаже един важен аспект на отминалия свят – магическите функции на звука. Затова археоакустичните изследвания са насочени с особено внимание към архитектурни пространства и светилища на открито, където вярващите чрез музика и мелодекламация общуват с божественото. Науката винаги се е интересувала от звука, защото космосът вибрира, а вибрациите са звуци. На 1 март 2009 г. проф. René Doyon от университета на Монреал изнася лекция на тема „Космически ритми“ в рамките на най-големия Международен фестивал за нова музика Musimars, проведен в Монреал. Професор René Doyon е астроном. Той споделя с композиторите, че само заради културни предразсъдъци ние представяме космоса като изображение. Всеки елемент в Космоса трепти и тези трептения могат да бъдат представени като светлина (виждане) или чрез звук (музика).