„Пощальонът“

Беше на фестивалите в Сънданс и в Берлин. Къде беше по-интересно, по-адекватно?

Според мене европейската публика е по-адек­ватна. Просто защото американците са свикна­ли да гледат друг вид документално кино. Те не могат да го осмислят, да го разберат. В Америка начинът, по който се финансират филми, е много различен. Снимаш с малка камера и когато ти е почти готов филмът, може някой да го купи. А в Европа е обратно – имаш финансиране, започ­ваш да правиш филм, знаейки, че накрая някой ще го гледа. И това променя начина, по който се разказват истории.

Какво ти дава работата в киното?

Зверско удоволствие. Аз съм много щастлив, че мога да се занимавам с нещо, което обичам тол­кова много.

Универсалността ли е ключът към успеха? Защото историята е конкретна, тя се случва някъде. Обаче подходът ти към нея я извежда на друго ниво.

Може би подходът ми е по-глобален. Подходът ми е авторски, мой си, но се опитвам да разкажа ис­тория, която да може човек от улицата да влезе в залата, да я изгледа и да изпита удоволствие. Това винаги ме е водело.

Кой определя кое е гледаемо? Публиката?

Не, то трябва да е ясно преди да е готов филмът. Не можеш да накараш всеки да ти харесва работата, универсална формула няма.

Вера ходи ли още на LARP?

Не. След снимките Вера я приеха да учи актьорско майсторство. Някак с филма и със срещата с баща ù, LARP-ингът също излезе от живота ù.

А за теб какво идва след V?

Както знаеш, повечето ми филми са на ръба между документално и игрално. Новият ми филм е т.нар. игрален, но в същото време е пак документален, обаче да кажем от другата страна на линията.

На каква тема?

Казва се „Добрият шофьор“ (The Good Driver) като продължение на „Пощальонът“ (The Good Postman). Историята е на комуниста от филма и още няколко души, с реалните им съдби. Като цяло хората ще играят себе си, може би ще има един единствен ак­тьор. Ситуации, в които те са били или са.

Много рисковано ми се вижда това.

Няма нищо рисковано, ако се случи.

Не се отдалечавай много от документалното.

И то е документално. В документалното имаш си­туация и хора, които реагират по някакъв начин на нея. Но тази ситуация е режисирана. Вкарваш хо­рата в тая среда и следиш как реагират. Същото е. Сценарият е истински игрален.