„Пощальонът“
Беше на фестивалите в Сънданс и в Берлин. Къде беше по-интересно, по-адекватно?
Според мене европейската публика е по-адекватна. Просто защото американците са свикнали да гледат друг вид документално кино. Те не могат да го осмислят, да го разберат. В Америка начинът, по който се финансират филми, е много различен. Снимаш с малка камера и когато ти е почти готов филмът, може някой да го купи. А в Европа е обратно – имаш финансиране, започваш да правиш филм, знаейки, че накрая някой ще го гледа. И това променя начина, по който се разказват истории.
Какво ти дава работата в киното?
Зверско удоволствие. Аз съм много щастлив, че мога да се занимавам с нещо, което обичам толкова много.
Универсалността ли е ключът към успеха? Защото историята е конкретна, тя се случва някъде. Обаче подходът ти към нея я извежда на друго ниво.
Може би подходът ми е по-глобален. Подходът ми е авторски, мой си, но се опитвам да разкажа история, която да може човек от улицата да влезе в залата, да я изгледа и да изпита удоволствие. Това винаги ме е водело.
Кой определя кое е гледаемо? Публиката?
Не, то трябва да е ясно преди да е готов филмът. Не можеш да накараш всеки да ти харесва работата, универсална формула няма.
Вера ходи ли още на LARP?
Не. След снимките Вера я приеха да учи актьорско майсторство. Някак с филма и със срещата с баща ù, LARP-ингът също излезе от живота ù.
А за теб какво идва след V?
Както знаеш, повечето ми филми са на ръба между документално и игрално. Новият ми филм е т.нар. игрален, но в същото време е пак документален, обаче да кажем от другата страна на линията.
На каква тема?
Казва се „Добрият шофьор“ (The Good Driver) като продължение на „Пощальонът“ (The Good Postman). Историята е на комуниста от филма и още няколко души, с реалните им съдби. Като цяло хората ще играят себе си, може би ще има един единствен актьор. Ситуации, в които те са били или са.
Много рисковано ми се вижда това.
Няма нищо рисковано, ако се случи.
Не се отдалечавай много от документалното.
И то е документално. В документалното имаш ситуация и хора, които реагират по някакъв начин на нея. Но тази ситуация е режисирана. Вкарваш хората в тая среда и следиш как реагират. Същото е. Сценарият е истински игрален.