“ТЕАТЪРЪТ НИ СЕ НУЖДАЕ ОТ
РЕФОРМИРАНЕ НА СИСТЕМАТА, ОТ
СЕРИОЗНО ФИНАНСИРАНЕ, ОТ ПО-
ДОБЪР МЕНИДЖМЪНТ, ОТ ТАЛАНТЛИВИ,
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИ,
ИНТЕЛИГЕНТНИ, ВОЛЕВИ, ДОБРЕ
ИНФОРМИРАНИ, АМБИЦИОЗНИ ТВОРЦИ.”

ални договорни отношения, с неразбирането какво представлява основният вид театрална формация – репертоарният театър и как­во трябва да бъде вътрешното му кадрово устройство; защо само у нас не се прилага отдавна въведеният в европейските театри

“ПРОВАЛЪТ НА ЕДИН ТЕАТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ
Е ОЧЕВАДЕН ФАКТ (ПРАЗНА ЗРИТЕЛСКА
ЗАЛА) И НИКАКВИ „ПОЛИТКОРЕКТНИ”
СОФИСТИКИ НЕ МОГАТ ДА ГО ПРИКРИЯТ.”

двоичен управленски модел: художествен ръководител и до него задължително театрален мениджър, като и двамата са със задължително магистърско образование и т.н. Иначе пре­кият отговор е: недалновидно и нерационално формиране на театралните състави.

  1. Това, че има и по-зле, добре ли е? Какво казва професорската логика?

Това е елементарна пресметливост, типична за психологията на маргинални същества и форма­ции „борещи се за оцеляване“. Ако изкуството и културата на една страна са „натикани“ в подоб­на социална ситуация, то Бог да им на помощ!

Сцена от „Вкус на мед” от Шийла Дилейни, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия”

  1. Колегиална коректност ли е прикрива­нето на провали?

Естествено, че не! Провалът на един театрален спектакъл е очеваден факт (празна зрителска зала) и никакви „политкоректни“ софистики не могат да го прикрият. Съществуването на подобна практика обаче поставя доста болезнения въпрос за състоя­нието на оперативната ни театрална критика.

  1. Театралните мании на проф. Красимир Спасов?

Аз съм театрален работохолик, ако това трябва да се възприеме като мания.

  1. Кой от въпросите ми е най-добър и защо?
  2. А кой въпрос ми е най-лош и защо?

(Отговор на въпроси № 17и № 18)

Нямам претенции към качеството на въпросите ви. Някои от тях засягат много сериозни проблеми на днешния български театър и предполагат много по-пространни отговори от възможностите на подобна блиц-анкета.

  1. Какво бихте попитали мен?

Имате ли мечта за българския театър?

К. А.: Очаквам съществена и постоянна разлика в качеството на продукцията между държавните/ общинските театри и частните формации.

  1. На кой театрален професор да задам същите въпроси?

На професор Пламен Марков.

  1. Кой въпрос бихте му задали вие?

Имате ли мечта за българския театър?

ВЪПРОСЪТ на проф. Васил Димитров (интервюто с проф. В. Димитров е публикувано в сп. „АРТизанин“, бр. 18, б.а.) към проф. Красимир Спасов: „Има ли в търсенията на младите (че и най-младите) режисьори неща, които според вас са интересни, перспективни и бихте аплодирали?“

ОТГОВОРЪТ на проф. Красимир Спасов: С любопит­ство и внимание следя спектаклите на Мартин Кисе­лов, Крис Шарков, Стайко Мурджев, Гергана Дими­трова, Петринел Гочев, Стефан Спасов, Маргарита Мачева, сигурно изпускам още едно-две имена на съвсем млади режисьори… Та, интересни са ми опити­те им да намерят театрални начини и средства, за да избегнат алтернативното „или – или“, и да изследват в спектаклите си универсалното „и – и“ в човешката природа и битие.