Автор: Кева Апостолова
ПРОФ. КРАСИМИР СПАСОВ
(режисьор, театрален педагог)
- Господ или Дарвин?
Животът и Хомо Сапиенс са едно велико тайнство, така че предпочитам Господ Бог.
- Защо човешкото новородено е безпомощно?
Защото му предстои да се превърне в мислещо същество, което тепърва ще натрупва житейски опит, за да съумее да се адаптира към един изключително сложен свят.
- Убиван ли сте?
В буквалния смисъл – не. В преносния – често. Успявал съм „да се върна в живота“, понякога с цената на неимоверни усилия.
- Какво поставяте в кавички?
Простащината, невежеството, глупостта човешка. По този начин означени те са недвусмислено предупреждение за нещо зловредно, неприятно и чуждо на природата на съвременната човешка личност.
Красимир Спасов, фотограф – Иван Дончев
- Погрозня ли театърът ни?
По-скоро посивя и в голяма степен се провинциализира. Мощни таланти и голяма креативност са му необходими, за да бъде на едно ниво с образците на европейския театър.
- На какво сте пазач?
Предполагам, че съм там някъде „в ръжта“. Опитвам се да предпазвам „ближния си“ от вредни илюзии, от пошлостта и озлоблението и да му напомням, че няма нищо по-велико от любовта и добротата в този нашчовешки свят.
- Има ли нужда българският театър от стволови клетки?
Театърът ни се нуждае от реформиране на системата, от сериозно финансиране, от по-добър мениджмънт, от талантливи, професионално обучени, интелигентни, волеви, добре информирани, амбициозни творци.
„НЕ СЪМ СЪВСЕМ СЪГЛАСЕН С ТВЪРДЕНИЕТО,
ЧЕ В ПРОЦЕСА СИ НА ОБУЧЕНИЕ СТУДЕНТИТЕ
„УВЯХВАТ”, ПО-СКОРО НАДАРЕНИТЕ И НАЙ-
ТРУДОЛЮБИВИТЕ ОТ ТЯХ „РАЗЦЪФВАТ”.“