Автор: Кева Апостолова

ПРОФ. КРАСИМИР СПАСОВ

(режисьор, театрален педагог)

  1. Господ или Дарвин?

Животът и Хомо Сапиенс са едно велико тайн­ство, така че предпочитам Господ Бог.

  1. Защо човешкото новородено е безпо­мощно?

Защото му предстои да се превърне в мислещо същество, което тепърва ще натрупва житейски опит, за да съумее да се адаптира към един из­ключително сложен свят.

  1. Убиван ли сте?

В буквалния смисъл – не. В преносния – често. Успявал съм „да се върна в живота“, понякога с цената на неимоверни усилия.

  1. Какво поставяте в кавички?

Простащината, невежеството, глупостта човеш­ка. По този начин означени те са недвусмислено предупреждение за нещо зловредно, неприятно и чуждо на природата на съвременната човешка личност.

Красимир Спасов, фотограф – Иван Дончев

  1. Погрозня ли театърът ни?

По-скоро посивя и в голяма степен се провинциализира. Мощни таланти и голяма креативност са му необходими, за да бъде на едно ниво с обра­зците на европейския театър.

  1. На какво сте пазач?

Предполагам, че съм там някъде „в ръжта“. Опитвам се да предпазвам „ближния си“ от вредни илюзии, от пошлостта и озлоблението и да му напомням, че няма нищо по-велико от любовта и добротата в този нашчовешки свят.

  1. Има ли нужда българският театър от стволови клетки?

Театърът ни се нуждае от реформиране на системата, от сериозно финансиране, от по-добър мениджмънт, от та­лантливи, професионално обучени, интелигентни, волеви, добре информирани, амбициозни творци.

“НЕ СЪМ СЪВСЕМ СЪГЛАСЕН С ТВЪРДЕНИЕТО,
ЧЕ В ПРОЦЕСА СИ НА ОБУЧЕНИЕ СТУДЕНТИТЕ
„УВЯХВАТ”, ПО-СКОРО НАДАРЕНИТЕ И НАЙ-
ТРУДОЛЮБИВИТЕ ОТ ТЯХ „РАЗЦЪФВАТ”.”