ДА ИМАШ ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ

Явно е, че класическата наказателна измама би срещнала множество трудности при доказ­ване на извършено престъпление, когато става дума за фалшифициране на художество произ­ведение. В случая създаването на заблуждение и настъпването на вредните последици трудно могат да бъдат проследени в една темпорална линия, с един деец, целящ единствено за себе си конкретна имотна облага. Както вече споменах­ме, престъплението, свързано с фалшифициране на художествени произведения, е по-сложно пла­нирано с по-сложна мотивации и трудност при установяване на формата на вина. Много е труд­но да се удостовери и механизмът по създаване­то на заблуждение у лицата, как се осъществява това и възможно ли е да няма умишлено действие.

Особено внимание изисква ал. 3 на чл. 278б1, който предвижда прилагането на наказателна от­говорност по отношение на лицата, удостоверя­ващи автентичността на произведенията. Като се има предвид, че един от основните белези на деянието, свързано с фалшифицирането на про­изведенията, е загубата на експертен капацитет, е сложно да се прогнозира как този текст би се отразил върху средата. Дали той би имал преван­тивен възпиращ ефект или напротив – би довел до все по-силно намаляване на експертността.

Съвсем не е маловажно и обстоятелството, че все още няма легална дефиниция за фалшиво произведение на изкуството, годна да послужи за целите на наказателния процес. Изработването на легално определение би изисквало значител­на прецизност, която да отчете възможност­та за съществуването на копия и реплики на произведения на изкуството. Трябва също така да бъде отчетена възможността след „умира­нето“ на авторските права, произведенията да бъдат свободно възпроизвеждани. Трябва да бъде съобразена и разликата при фалшифициране на съществуващо художествено произведение и създаването на ново произведение, което се при­писва на конкретен автор.

КРИТИКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО В КООРДИНАТНА СИСТЕМА НА ФАЛШИФИЦИРАНЕТО

Очевидно правилното съставяне на графи­ката на деянието, свързано с фалшифициране на художествени произведения, преминава през пре­цизността на ключовите точки.

Тук бих посочила една рядко коментирана в този аспект – липсата на знание, пренебрег­ването на хуманитарното образование и обра­зованието по изкуствата, отстъплението на критиката, загубата на експертност в сфе­рата на идентификацията. Разбира се, нито една от тези „ключови“ в графиката точки не могат да послужат в наказателния процес, нито могат да послужат при проследяване и откриване на измамата. Те са подводното те­чение на процеса. Очевидно е обаче, че ефек­тивността на разкриването на измамите с художествени произведения изисква подход, отвъд стереотипния и прилаган досега. Кол­кото и невъзможно да изглежда, явно образо­ванието и критиката са по-необходими от­колкото изглеждат и пренебрегването им крие повече последици от предвидимите.

Както вече беше посочено, при художестве­ните произведения автентичността има три равностойни проявления – оригинал, фалшифи­кат и съмнително авторство. Всяка една от тези „реалности“ на автентичността претен­дира да бъде самостоятелно изследвана и съот­ветно да формира на свои основания стойност­та на произведението. Правилното отразяване на тези своеобразни форми на реалността няма как да става без наличието на авторитетно об­разование и активна критика, които формират позиция, отношение и вкус. Това са обективните предпоставки, които охраняват територията на изкуството от измамата, от създаването на погрешно убеждение относно реалността на ав­тентичността.