Изправен пред тези обвинения, Хан Ван Меегерен предпочита да признае произхода и стойността на продаваните от него картни, като дори да покаже на съда веществено доказателство – не­гов фалшификат на Вермеер. Получава минимална присъда, която съдът никога не изпълнява защо­то Хан Ван Меегерен получава инфаркт в послед­ния ден преди изтичане на срока за обжалване на присъдата и умира в края на следващата година. Счита се, че все още негови фалшификати оста­ват неидентифицирани и приемани като ориги­нални произведения.

Фалшификат на Едмонд Демирджиян

ФЕРНАН ЛЕГРОС

Той е смятан за един от най-големите измам­ници на пазара за изкуство през втората полови­на на 20. век, като на него преписват създаване­то на международния пазар на фалшификати.

Роден е в Египет. В Париж се запознава с Еле­мер Хофман, по-известен като Елмир де Хори, фалшификатор, специализиран в имитирането на подписи, бивш ученик на художника Фернан Леже. Фернан Легрос (Fernand Legros) взема Елмир де Хори под крилото си и заедно създават една от най-големите мрежи за измама с художествени произведения в историята на пазара за изкуства.

В продължение на 20 години Легрос пренася в Европа, Съединените щати и Южна Америка кар­тини, произведени от Елмир де Хори, имитиращи известни художници на 20. век. През 1968 експерти разкриват измамите му, идентифицирайки 44 фал­шиви произведения в колекцията на известен аме­рикански колекционер, всички закупени от него. Ле­грос и съдружникът му са арестувани и признават участието си в измамите с художествени произ­ведения. Неясно как делото приключва без присъда. Едва през 1979 година той получава присъда отново по същите обвинения. Осъден е ефективно на две години затвор. Успява да избяга от затвора. През 1980 година е задържан отново, като повод за това е предизвикана автомобилна катастрофа. Умира през 1983 от нелечима форма на рак.

Остава в историята като изключително ексцентрична и харизматична персона. Животът му е в основата на няколко филмови персонажи и дори на герой от комикс.

ВОЛФГАНГ БЕЛТРАЧИ

Признават, че можел да имитира Пикасо до съвършенство. Името му е синоним на най-фина и интелигентно изпълнена измама, която осигу­рява на него, съпругата му и двамата им сътруд­ници няколко милиона долара печалба в рамките на четири десетилетия. Във фалшификацията дос­тига до най-незначителни детайли, снабдява се с материали, съответстващи по качество на ма­териалите от определеното време, използва бои и смесители, които не биха оставили съмнение по отношение на епохата, развива непогрешима тех­ника при подписването на произведенията. Пред­почитаните от него художници са Макс Ернст, Жорж Брак и Фернан Леже, както и няколко сюрре­алисти и експресионисти. „Картините“ му са из­ложени в най-големите музеи и, разбира се, пред­ставляват част от имените частни колекции.

За разлика от повечето фалшификатори Волфганг Белтрачи (Wolfgang Beltracchi) не търси анонимност, а разработва свой оригинален метод за разпространение на фалшификатите. Заедно със съпругата си измисля версия, според която Хелене е наследник по завещание на колекцията на дядо си. Колекцията е съставена основно от не­познати творби на най-известните европейски художници, събирани в периода преди, по време и след Втората световна война. Семейството из­работва цялостна семейна история, потвърдена с факти и фотографии, последните също фалши­фикати, както става ясно по-късно.

Колекцията на семейството се ползва с го­ляма популярност и легитимира неговите сделки. Но именно популярността и добрата репутация на колекцията стават повод да бъде разкрита грандиозната измама. Причина за това е изследва­нето на експерт, който получава разрешение от собствениците да проучи колекцията с цел изда­ване на научен труд. Така става видна една мал­ка грешка на Волфганг Белтрачи. Използваното „бяло“ не съответства по състав на времето, в което се предполага, че трябва да е положено вър­ху платната. През 2010 семейството за първи път е арестувано, но по-късно и двамата са освободе­ни поради липса на доказателства за извършено престъпление. Година по-късно Белтрачи получава присъда от шест години. Състоянието на семей­ството се изчислява на 46 милиона долара.

ГАЙ ХЕЙН

Освен фалшифицирането на живописни твор­би, историята познава и фалшификати на други художествени обекти – например скулптура.

Гай Хейн (Guy Hain), фалшификатор и търго­вец на художествени произведения, работил през втората половина на 20. век във Франция, се ин­тересувал от фалшифициране на бронзови скулп­тури.

През 1962 Хейн, тогава все още ветеринар, купил за себе си версия на „Целувката“, една от най-известните скулптури на Огюст Роден и това като че ли променило посоката на живота му. Скоро след това той отворил галерия „Aux Ducs de Bourgogne“ и станал търговец на изкуство.

Новата му страст го тласка към ново приклю­чение. Той се сближава със собствениците на леяр­ната Жорж Рудиер, които произвеждат бронзови­те произведения на Роден от началото на 20. век. Убеждава Жорж и Бернар Рудиер да използват пов­торно формите на Роден, за да произведат нови версии на произведенията на великия скулптор, без разрешението на Musée Rodin, който прите­жава правата върху произведенията на скулптура.

Постепенно начинанието се разраства тол­кова, че до края на 90-те години Гай Хейн вече при­тежава 130 милиона франка.

Освен на Роден, Хайн фалшифицира скулптура на Огюст Реноар и Камий Клодел. Арестуван е през 1992 от полицията в Дижон.

Не можем да подминем и името на Гай Рибс (Gay Ribes) – талантливия имитатор на Дали, който свободно признава, че не малко рисунки с подписа на художника всъщност са негово дело. Самият Дали не отрича и дори е склонен, иронично и пред­видливо да създаде музей на собствените си фал­шификати.

Трябва да кажем, че Хуан Миро е може би най-фалшифицираният автор, обстоятелство довело до създаване на асоциация за защита на ав­тентичните произведенията на Миро /1/. Фондация­та е създадена през 1985 година с обща цел да за­щити произведенията от злоупотреби, свързани с фалшифицирането им, но също така и да повиши знанието за художника и да разпространи повече информация за неговото творчество.

ЗАКОНЪТ БЯГА РЕДОМ ДО ИЗМАМАТА, НО НЕ Я ДОСТИГА

От известните ключови дела срещу фалши­фикатори ясно могат да се обособят няколко от­личителни черти на деянието.

На първо място обект на фалшифициране са по-слабо познати автори с частично проучено творчество, останали в периферията на изсле­дователския интерес. Липсата на систематизи­рано изследване на тяхната творческа биогра­фия позволява фабрикуването на цели житейски