Автор: Ивана Мурджева

ТЪМНАТА СТРАНА НА ПАЗАРА НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

През 1978 година Апелативният съд в Париж е изправен пред решаването на специфичен казус. Ищецът, продавач по сделка с движима вещ – кар­тина на Никола Пусен, иска съдът да постанови унищожаемост на сключения с купувача договор поради опорочаване на волята на продавача. При подписване на договора и определяне на цената продавачът на картината е бил воден от убежде­нието, че притежаваното от него произведение не е автентично. Убеждение, създадено от въз­прието експертно мнение, което не е могло кате­горично да потвърди авторството на произве­дението.

Никола Пусен. Олимп и Марсий, ок. 1626-1628

От тази позиция е водил преговорите и е приел по-ниска продажна цена. Мотивът да по­даде иск е обстоятелството, че непосредствено след подписване на договора за продажба Réunion des Musées Nationaux упражнява своето право на приоритет, предоставено му по закона с оглед опазване на недвижимото културно наследство, и замества купувача по сделката, като добавя към цената дължимите по закон 10 % върху договоре­ната сума. След промяна на договора картината е обявена за автентична и включена в колекцията на Лувъра. Продавачът счита, че е станал обект на планирана измама, като целенасочено в него е създадено съмнение в автентичността на кар­тината и така е била подменена волята му при сключване на сделката. Продавачът уточнява, че автентичността на картината се явява съществено качество, формиращо нейната стойност и в този смисъл той я договаря при условия, предполагащи унищожаемост на сключения договор поради грешка и измама.

Съдът отхвърля иска, считайки, че няма достатъчно дока­зателства за опорочаване на волята на продавача. Позовава се на обстоятелството, че експертното заключение не е кате­горично относно автентичността и в този смисъл не може да се приеме, че формирането на убеждение у продавача се дължи изцяло на него. Приема, че при изразяване на своята воля про­давачът е бил напълно свободен сам да прецени каква позиция ще има в сделката. По същество съдът приема, че в момента на сключване на сделката продавачът не е имал достатъчно дока­зателства – нито че картината е автентична, нито че не е – и поради това не може да претендира за грешка и измама.

Касационният съд допуска об­жалване и отменя решението на апелативния съд, считайки че то е постановено без валидно прав­но основание. По-същественото в мотивите на касационния съд е приемането, че при художествени­те произведения автентичност­та има три равностойни прояв­ления – оригинал, фалшификат и съмнително авторство. Всяка една от тези „реалности“ на ав­тентичността претендира да бъде самостоятелно изследвана и съответно да формира на свои ос­нования стойността на произве­дението. Изразена в цена при сдел­ка тя може да бъде значителна или нищожна в зависимост от удос­товерената „реалност“ на автен­тичността, а в някои случаи и въ­преки удостоверената реалност.

Делото остава в историята на съдебната практика като съ­ществено при определяне на при­родата на художествените про­изведения. Допускането, че те са специфичен обект, който може да формира стойност на различ­ни основания, не е достатъчно, когато се стига до сключване на валидна сделка. Наличието на съмнения в авторството или съ­ответно безспорни доказател­ства за фалшификат на произве­дение често могат да се окажат обект на оспорване, базирано върху различни теоретични и/или законодателно празноти.