Автор: Ивана Мурджева
ТЪМНАТА СТРАНА НА ПАЗАРА НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
През 1978 година Апелативният съд в Париж е изправен пред решаването на специфичен казус. Ищецът, продавач по сделка с движима вещ – картина на Никола Пусен, иска съдът да постанови унищожаемост на сключения с купувача договор поради опорочаване на волята на продавача. При подписване на договора и определяне на цената продавачът на картината е бил воден от убеждението, че притежаваното от него произведение не е автентично. Убеждение, създадено от възприето експертно мнение, което не е могло категорично да потвърди авторството на произведението.
Никола Пусен. Олимп и Марсий, ок. 1626-1628
От тази позиция е водил преговорите и е приел по-ниска продажна цена. Мотивът да подаде иск е обстоятелството, че непосредствено след подписване на договора за продажба Réunion des Musées Nationaux упражнява своето право на приоритет, предоставено му по закона с оглед опазване на недвижимото културно наследство, и замества купувача по сделката, като добавя към цената дължимите по закон 10 % върху договорената сума. След промяна на договора картината е обявена за автентична и включена в колекцията на Лувъра. Продавачът счита, че е станал обект на планирана измама, като целенасочено в него е създадено съмнение в автентичността на картината и така е била подменена волята му при сключване на сделката. Продавачът уточнява, че автентичността на картината се явява съществено качество, формиращо нейната стойност и в този смисъл той я договаря при условия, предполагащи унищожаемост на сключения договор поради грешка и измама.
Съдът отхвърля иска, считайки, че няма достатъчно доказателства за опорочаване на волята на продавача. Позовава се на обстоятелството, че експертното заключение не е категорично относно автентичността и в този смисъл не може да се приеме, че формирането на убеждение у продавача се дължи изцяло на него. Приема, че при изразяване на своята воля продавачът е бил напълно свободен сам да прецени каква позиция ще има в сделката. По същество съдът приема, че в момента на сключване на сделката продавачът не е имал достатъчно доказателства – нито че картината е автентична, нито че не е – и поради това не може да претендира за грешка и измама.
Касационният съд допуска обжалване и отменя решението на апелативния съд, считайки че то е постановено без валидно правно основание. По-същественото в мотивите на касационния съд е приемането, че при художествените произведения автентичността има три равностойни проявления – оригинал, фалшификат и съмнително авторство. Всяка една от тези „реалности“ на автентичността претендира да бъде самостоятелно изследвана и съответно да формира на свои основания стойността на произведението. Изразена в цена при сделка тя може да бъде значителна или нищожна в зависимост от удостоверената „реалност“ на автентичността, а в някои случаи и въпреки удостоверената реалност.
Делото остава в историята на съдебната практика като съществено при определяне на природата на художествените произведения. Допускането, че те са специфичен обект, който може да формира стойност на различни основания, не е достатъчно, когато се стига до сключване на валидна сделка. Наличието на съмнения в авторството или съответно безспорни доказателства за фалшификат на произведение често могат да се окажат обект на оспорване, базирано върху различни теоретични и/или законодателно празноти.