Автор: Боряна Матеева

След приключването на 14-ия световен фестивал на анимационния филм във Варна (за наградите четете „АРТтизанин“, бр. 12-А), сега ви предлагаме три различни погледа към това важно културно събитие: на Весела Данчева, член на международното жури; на Велислав Казаков, режисьора на култовия „Ку-ку“, участник в конкурса; и на Ася Кованова – ключова фигура в организацията на фестивала. Извън конкретния повод и тримата са талантливи и уважавани режисьори, носители на много награди у нас и в чужбина.

ВЕСЕЛА ДАНЧЕВА:
„МИСЛЯ, ЧЕ ТАЗИ ГОДИНА БАЛАНСЪТ Е МНОГО ДОБЪР“

Как се чувстваше в ролята на член на жури на Световния фестивал на анимацията във Варна?

– Харесвам много този фестивал и с удоволствие идвам. Тази година беше чест да бъда поканена като част от журито, което не ми се случва толкова често – може би съм журирала на 5–6 фестивала…

Програмата – въпреки че организаторите казаха, че е по-лимитирана откъм филми (с 30% са по-малко в сравнение с първата година), беше изключително силна. И тъй като не съм обикаляла по други све­товни фестивали тази година (бях само в Сърбия), много от нещата ги виждам за първи път, което ви­наги е хубаво. Когато си бил на повече фестивали хубавите филми се повтарят. Мисля, че 40-тината късометражни филма бяха страшно силна програма – много разнообразни, с много различни техники и жанрове, от много различни страни…

Имаше години, когато гледахме накуп доста мрачни филми, събрали сякаш отчаянието на света. Това като че ли се изживя. Видя ли ня­каква тенденция – в използването на анима­ ционни техники или като тематична насока?

– Сега, като гледах филмите и от моята ретрос­пектива, виждам, че е нормално по-младите да си позволяват да критикуват или да изваждат наяве по-мрачните теми от нашето възприятие на све­та, от обществените проблеми. Има филми, които са силно артистични, има и филми, които просто носят изключителна наслада и удоволствие и са по-животоутвърждаващи и позитивни. Мисля, че тази година балансът е много добър. Казвам го, за­щото аз също харесвам и мрачните филми (Смее се.).

Но понякога са твърде много и твърде мрачни.

– Това са неща, които ни занимават като човешки същества и според мен то не е тенденция, която отминава. Хубавото в анимацията е, че едни неща затихват, други, открити и правени отдавна, се връщат по някакъв начин опреснени, обновени. То­ест трудно е да говорим по принцип за тенденции и моди в анимацията. Много важна е правилната комбинация между история, драматургия, начин на изказване, визуален стил. Просто при някои филми това се получава брилянтно.

Видяхме твоята ретроспектива като член на журито. Любопитно беше да открия как оп­ределени визуални образи, символи и мотиви се повтарят, преминават от филм във филм. Шапката например …