Прочетете в брой 22-23

стр. 10 „Рекла­мата на култура­та е оскъдна, епизо­дична и дискретно невзрачна на фона на комерсиална­та. Дори най-ви­сокобюджетни­те институции или събития в сферата на култура­та са несъпоставими като възможности за рекламен ресурс с търговските компании.” – четем в ста­тията на Албена Спасова „Плакатът в България: парадокси и проекции”.

стр. 14 „Дигиталното и технологиите вече изцяло до­минират нашия дневен ред и би било банално, ако кажем, че не се състезаваме с тях; въпреки това какво се случва с практи­ката и наследството на българските плакатисти?” – режи­сьорът Петър Денчев в „Някои неудобни размисли за състоя­нието на плаката в съвременната театрална практика”

стр. 28 „Сценичният плакат не е литургия или меню, инструкции или описание на продукт, макар че сценичните плакати, създадени от режисьори, често изглеждат така. Те са кофти. А плакатите, създадени от комисии, естествено, са още по-кофти.” – Албена Спасова за „9-то Международно триенале на сценичния плакат – София 2019 ”

стр. 36 Из „ Думи за плаката”: „Той е като гущера, из­пълзял върху развалините на театъра, за да ни напомни, че сред тези развалини все още има живот”– Йордан Радичков; „Събитието отминава, но плакатът остава” – Станислав Стратиев…

Явор Огнянов,

редактор Сцена