22.
Някъде по същото време около края на 80-те реших да напиша писмо до самия Джеръм Дейвид Селинджър. На 18 бях предан и май единствен в гимназията член на клуба на боготворящите го. Предлогът да не пусна писмото тогава беше, че не знам адреса му. Сега, 25 години по-късно, когато намерих адреса (Cornish, New Hampshire), той вече не живее там.
Писмото започваше направо, без излишни уговорки и също така внезапно свършваше. Искал съм (това само на 18 може) да изкарам самия Селинджър от бърлогата на мълчанието му, като блъфирам, че съм разгадал една негова мистификация или направо измама. Доколко блъфирах и доколко вярвах в разкритието си, не знам… Отивало е към изнудване, виждам сега, макар и в полза на човечеството. Прилагам тук самото писмо, незавършено и неизпратено, слава богу. Писано, разбира се, с любов и омерзение…
„Уважаеми Джеръм Дейвид Селинджър, не се обиждайте от това, което ще ви кажа, но намирам разказите ви за сто пъти по-добри от онзи юношески роман. Разказите са… Нямам думи. Бих накарал всички в един ден от годината по едно и също време, следобед, да четат половин час едновременно и на глас „На Есме, с любов и омерзение“ или за рибката бананка, или писмото на Зуи… Представяте ли си какво вселенско жужене ще настане за няколко минути. Най-голямата литературна медитация… Оммммм… Ако това не ви събуди да излезете от бърлогата си, казвам ви честно, не сте човек. Сядайте и пишете, дяволите да ви вземат, или ако пишете, покажете го най-сетне. Пиша ви, защото знам нещо, мисля, че съм ви разконспирирал абсолютно и завинаги. Вие непрекъснато публикувате под други имена, нали? Вие контрабандно поддържате цялата световна литература… Вие сте Ъпдайк, нали? А също и Сол Белоу. И Пинчън, разбира се. Труман Капоти? Това е най-голямата измама на века. Понякога дори успявате да пишете по-слабо, отколкото можете. Което само по себе си е гениално… Затова ви предлагам следната най-честна сделка – аз ще пазя тайната на тази мистификация, а вие ще започнете да пишете като Селинджър и да публикувате. Става ли?“ Спрял съм тук, сгънал съм листа и съм го пъхнал в старото издание на „Устата ми хубава, очите ми зелени.“