История на тъгата в 6 вечерта. История на мухите, родени през 1968    (и загинали същата година).

История на срама.

История на желанието да си другаде.

История на мълчанието.

История на невъзможните истории.

Разбира се, колекцията ми е празна. И само така е възможна.

16.

Какво би станало, ако светът реши да си разменя историии вместо пари. Отиваш в месарницата и разказваш една история. Ако историята е хубава и месарят я хареса, ти реже по-голямо парче телешко. После на пазара разменяш истории за ябълки или риба. Прясна риба за пресни истории – рекламира стоката си продавачът. Вместо омачкани банкноти или студени монети хората започват да си разменят думи. В което има здрава логика, защото думите са отпреди парите. Нещо повече – парите като абстракция са станали възможни, защото преди това е съществувала абстракцията на думите, на езика. Представям си този прекрасен нов свят, в който всеки разменя истории с всеки. Може би ще има някакви банки за истории, където ще можеш да складираш част от тях за лоши времена, когато ще измисляш по-трудно. Или ще можеш да теглиш истории, като се изчерпят твоите. Ще има и продавачи на истории, както има продавачи на хляб, телешко и риба. „Ноооови истори продавааам…“

Като на всеки свободен пазар ще има свръхизобилие на едни истории, понякога инфлация. Ще има и дефицит на други. Търся спешно история за щастлива любов… Ще има и контрабандисти на истории, разбира се.

Но все ми се струва, че свят, в който историите сменят парите, няма как да не е по-добър от днешния. Много по-трудно е да удариш, нараниш или убиеш някого, който току-що ти е разказал собствената си история. А в свят като днешния това става свръхважно. Размяната на истории е животоспасяваща.

Размяната на истории е животоспасяваща. Не го ли знаем още от „Хиляда и една нощ“. Срещу всяка разказана история Шехерезада получава още един ден живот. После още един и още един… Докато разказваш, си още жив. Разказвам, следователно съществувам.

В детството си несъзнателно знаех това. Предпочитах да чета книги, написани в първо лице, защото там разказвачът няма как да умре накрая. Странно, защото самият аз като дете мислех често за това. Но не исках да го видя написано, да го прочета. И когато се срещнах с приказките на Андерсен, това е среща, която никога няма да забравя, седнах и изрязах с ножица краищата на най-тъжните от тях. Помня че със сигурност пострадаха „Храбрият оловен войник“ и „Малката кибритопродавачка“. Трябва да потърся онези изрезки.

17.

Понякога съм купувач на истории, понякога крадец, контрабандист, а понякога просто слушател, на когото подаряват. Някои истории са толкова истински, че минават отвъд литературата. Като тази например.

Бях в Милано, бачках по строежи. Визата ми изтичаше, изтече ми и договорът, не можех да плащам наема. Знаеш ли какъв е единственият начин да изкараш още малко при това положение, ако не искаш да се забъркваш с карти за банкомати и друго. Единственият честен начин е да те блъсне кола.

Тук МП отпива от бирата, поглежда ме и продължава.

Да те блъсне кола. Има едни малки улички, където пешеходецът винаги е с предимство. Скриваш се на самия ъгъл и като наближи колата, изскачаш пред нея. Те карат бавно на такива места. Блъскаш се в предната броня и гледаш да се претърколиш от другата страна. Не трябва да се пада пред колата, защото някои шофьори се паникьосват и бъркат педалите. Добре е да го докараш до натъртване, малко кръв, може изкълчено, в краен случай да счупиш я глезен, я китка. Има хора с по-няколко опита. Аз не успях да си издърпам ръката, една идиотка мина отгоре им. Предимството беше мое. Застраховката беше добра. Но никой не взема по строежите човек без три пръста…

История на МП, български имигрант в Италия, разменена за три бири на пазара в Пиза.

19.

Баща ми от 50 години пренася със себе едни луковици на холандски лалета, които един негов приятел международен шофьор (тираджия) контрабандно пренесъл от Холандия. Лалетата са тъмно лилави, почти черни, мисля че се казваха „Кралицата на нощта“. Нося си ги навсякъде, където се местя, казва баща ми. Когато сменя една къща с друга, вади лалетата, пренася ги, засажда ги в двора на новата и тя благодарение на едни холандски лалета вече става родна. Холандия го следва навсякъде по петите.

20.

„Изведнъж вратата на стаята се разтвори, вятърът грабна балерината и тя отлетя като силфида право в печката при оловния войник, светна за миг и изчезна! А оловният войник се стопи и стана на топчица. На другия ден прислужницата намери в пепелта на печката едно малко оловно сърчице. От балерината пък бе останала само звездата, но и тя беше почерняла като въглен.“

„Вдървено седеше момиченцето с кибрита си, от който една кутия беше изгоряла. „То е искало да се стопли!“ – казваха хората. Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се възнесе с баба си към радостите на Новата година.“

Това гласяха изрязаните краища от онези приказки на Андерсен.