Автор: Мария Koстакевa

Природа и музика

Невъзможно е повече да се игнорира и
пренебрегва фактът, че изискванията на
съвременната музика вървят ръка за ръка
с определени течения от съвременната
математика или философия.
Пиер Булез

Мария Koстакевa е родена в Со­фия. Висше музикално образование и аспирантура завършва в Консер­ваторията “Римски Корсаков” в Санкт Петербург, където получава и докторска степен по музикозна­ние. До 1988 г. работи като доцент по история на музиката и оперна драматургия в Българска държав­на музикална академия и Висш му­зикално-педагогически институт в Пловдив. От 1990 г. живее в Герма­ния, преподавайки в различни нем­ски университети (Бохум, Хамбург, Есен, както и в Художествената академия на Дюселдорф). През 1994- 1995 получава стипендия от фон­дацията Паул Захер в Базел, където подготвя книгата си Die imaginäre Gattung. Über das musiktheatralische Werk von György Ligeti, Peter Lang. 1996. Същата книга в превод на български като разширено и до­пълнено издание става основа за нейната хабилитация през 2009 в Софийската музикална акаде­мия. Следват книгите и посвете­ни на Алфред Шнитке (Im Strom der Zeiten und der Welten. Das Spätwerk von Alfred Schnittke. Pfau Verlag, Saabrücken, 2005) и Адриана Хьолски (Metamorphose und Explosion, Wolke Verlag 2013). В печат се намира най-новата и книга Neue Musik und Naturprozesse, Böhlau Verlag Wien.

Като специалист в областта на Новата музика и музикалния теа­тър на 20.век тя участва с доклади на международни симпоизиуми и многобройни публикации в специа­лизираните научни, периодични и енциклопедични издания на Европа и Америка. От 1995 г. тя е акреди­тиран кореспондент на Българ­ското национално радио и вестник “Култура”.

В предисловието си към книгата „Идеи за една философия на природата“ /1/ Фридрих Шелинг, създателят на науката натурфилософия, опис­ва съотношението между природа (Natur) и дух (Geist) като едно неделимо цяло. Така в абсолютна­та идентичност на духа в нас и природата извън нас той създава фундамента на романтичната мисъл. В неговото понятие Weltseele (душата на света), според което цялата природа се слива в единен организъм, се разкрива връзката между чо­века и света: безкрайността на съществуване­то се проектира в безкрайността на универсума. Същата мисъл се усеща и в известното стихотворение на Гьоте:

Im Grenzenlosen sich zu finden,

wird gern der Einzelne verschwinden… /2/

Извечното единство между дух и природа обагря и философското и литературно твор­чество на Хьолдерлин. В идеята му за „извънли­чен, всеобхващащ, вечен живот, в който всичко е идентично“ се мотивира връзката между природа и изкуство. Според Хьолдерлин човекът на изкуството играе активна роля спрямо пасивната, „себедостатъчна, безмълвна и мълчалива природа: той трябва да я застави да проговори“ /3/ с езика на изкуството.

Преди да анализираме взаимоотношение­то природа – музика е необходимо да уточним какво трябва да се разбира зад тези понятия при днешното състояние на фундаменталните науки и всеобщото знание за света. Ако можехме да за­питаме Джон Кейдж, той без колебание би ни ка­зал, че всичко, което звучи около нас е музика. Това се потвърждава и от твърдението на италиан­ския композитор Джачинто Челси, че „музиката не може да съществува без звука, докато звукът може да съществува и без музика. Изглежда, чезвукът е по-важен.“ Да, очевидно е по-важен, осо­бено ако приемем и мнението на Хелмут Лахенман, че „звуковете са природни явления“ /4/. Достатъчно е да се вслушаме в музиката на Янис Ксенакис, за да разберем и посланието, което той отправя към своите слушатели: „Слушателят трябва да бъде изцяло завладян и, независимо дали му харесва или не, да бъде въвлечен в траекторията на звуците, все едно че се намира сред гръмотевици в приро­дата или е изправен пред бездънна бездна.“ (В ско­би искам да напомня, че заявладяващата слуха му­зика на гръцкия композитор, едновременно инже­нер и архитект по образование, е основана върху строги математични /5/ закономерности.)

Основният въпрос, който възниква тук, е в състояние ли е музиката да възпроизвежда природни феномени и процеси или по-скоро ста­ва дума за поетично вдъхновение от явленията в природата? Дали законите на музиката са дефи­нирани от природата или пък музиката определя законите на природата? Практиката показва, че силата на музиката не се състои в подражанието на природата, а в специфичното нейно осмисляне във всяка една епоха и при всеки един композитор, било то при Клеман Жанекен, Антонио Вивалди, Хектор Берлиоз и Рихард Вагнер, или Ксенакис, Ге­орги Лигети и Тристан Мюрай.

За да избегнем недоразуменията трябва да се приеме, че природата и музиката са субстан­циално различни: Те не могат да бъдат равнопоставени, тъй като природата е първична сила, докато музиката е рефлексия на природата от страна на човека. Очевидно се касае повече до идеята за природата, която през различните епо­хи, културни и географски пространства се раз­бира и интерпретира различно. Налага се и едно друго уточнение: освен природата, която ни об­кръжава, ама и друга, вътрешна природа – това е

/1/ F. W. J. Schelling. Ideen zu einer Philosophie der Natur (1798). – In: Historisch-kritische Ausgabe, Reihe 1, Werke 5, Stuttgart 1994.
/2/ За да се откриеш в безкрайното, отделното трябва да изчезне…
/3/ Hölderlin. Sämtliche Werke, München 2004, Bd. 3, S. 328.
/4/ Helmut Lachenmann. Die Musik als existenzielle Erfahrung, S. 110.
/5/ Неговият „стохастичен“ композиционен метод е основаван върху статистическите средства на изолирани, намиращи се в състояние на трансформация отделни компоненти и калкулираните вероятности.