И решава полифонията тази изобилна труд­ност, дава стрък със семенца за по-нататъшни събития. Но ако беше само сбор от отговори за безплоден ребус – то тогава не би било и ключ към собствените търсения на душата за твореца. Тонова картина с импрегнирани въздействия тук отключва непознати досега кътчета на твои­те сетива. Нотен лист със своите знаци услож­нява „видимо“ по повод на „невидимо“, усетено и чуто. „Нидерландска полифония“ е акт на висше действие с породеното от нея „ново“, със съобра­зеното в ума и чувствата за сетне и с въобразе­ното за красота – и с приумица, и с рамка! Дали да изброим творците в този стил? Едва ли е необхо­димо тук… Ненужната „historia“ отпада.

Остава поводът – хвалитно Слово!

Остава същността – усилие с душевен плод.

Стои достигнатото вече – сложна форма.

Светлее отгласът му днес – да търсим „novus“/5/

(Ще можем ли да смогнем)

“Ars nova“ чес­то ни се появява /6/, но в ХV век в Европа то е ядката на сочен плод от сложно спле­тена корона на дърво, чиито корени изти­чат от X век. Оставям „eidos“-а в Древна Гър­ция, довел до първите поникнали съждения, от които хрумването тръг­ва към системата з а висши музикантски наме­рения, също и изследване на чувствата в потока на въздействията на сложна цялост (космогония). Каква е тази нужда на човек да съ­чинява, да предава: от уста на уста, от глава към глава, от душа към душа?! Зададе­на от Бога – тя е постоянна, за да свързва (religare) и така всеобщността добива плод след плод в стремежа за доставяне на ум и опит. Такова достояние от­крива път чрез ясно знание за нов оплод. Родилно е усилието на умственото напрежение на полифо­нията в Нидерландия. От корена на интервалика да израсте дърво от тонови съзвучия, та да узрее с богатата корона на Барока. Когато Ренесан­сът (изходна площадка) се отказва от излитане със свой мотор, в XVI век се възсъздава „музика на сферите“ (Винченцо Галилей). Летателното тяло става и прогноза, и сегмент за откривателство, но също и изобретен наръчник за доизплитане на музикалната сетивност в тонова архитектони­ка. На този трон поставя крак Барокът. Не ми е известно колко поколения изисква опли­тането на малки нишки до създаването на цялост – дантелата на Антверпен и Брюксел. Но време­то открива портата за „хрумване“, „набъбване“ и „ставане“ – от чувстване и мислене на тоновите бримки до звуковата канава – разкритие за следва­щите действия. В Белгия, в Холандия и в зали, и в църкви студенти свирят на чудните блок-флейти (басова, тенорова, алтова и сопранова), хоровете пеят приглушено Чикония и Окегем, Машо, Дюфай, Жоскен де Пре и Якоб Обрехт, Изаак и Лассо. С пее­не и свирене, със слушане и проумяване – отворена е книга за чуването вътре в себе си – онова при­слушване в мълчание, което носи белега на откро­вението на дадените същности във висша музика. А тя е картата на нашето музикално осъзнаване – интервал и усет с тоновите връзки за изплитане на чувствени и мислени реакции в нас. Създадена е вече изходна платформа за просветлението чрез звуковия ключ и процеп за провиждане. Тоновото „зрение“ отхвърля тоновата „слепота“. Мрежата на разчленението ни инервира в свят на просвет­ление за осъзнатост и движение напред. Напреже­ние в упоритост, в труд и знание е сторило от безсъзнателност да минем в чудо – яснота на на­шите музикални чувства! Такава образност довеж­да мисълта до път на обозрение и нов маршрут на кораба на музиката в Европа, а оттам към мироз­дателни идеи. Идеята за святост в тонови про­зрения, а не енигма на интуитивно лутане. Систе­мата за музициране например в Индия със своя чар запазва стойността на своето явление. Но поли­фонията на Нидерландия открива линии за модела на вградената ни тонова архитектура. А „инжи­нерството“ на интервални връзки чрез мелодии и едновременно звучене дава мрежа за устойчивост на нашето разбиране. Такъв похват е изработен в XV век и той е евристичен – като врата към въ­трешни селения.

Erit ut in finem ?

(Ще стигнем ли докрай)

В България системата за тонова устойчи­вост идва чрез фолклора в практиката на веко­вете. А влиянието на византийската църковна музика довнася укрепление на мелодични звукови редици (частично и съзвучия). С квартуващите ин­струменти се закрепва мелодична осъзнатост, а стихосложението ù дава ред. И тази панорама има свои ясни очертания. Такъв период на музикална ос­ъзнатост продължава да „живее“ с модула на свое­то създаване неясно колко дълго, защото измене­нията го водят само до превратна форма. Подоб­но състояние забелязваме в Ирландия, Шотландия, Турция и пр. – неразвита себестойност и липса на поврат в музикално отношение – музикални мате­рии достатъчни за собственото потребление. То носи навици, съдържа „цветности“, насища регио­налните устои. И да, разбира се, това е ценност с непреходна стойност. Обаче нуждата от връзка на общите реалии на човешката ни музикална същ­ност е безспорна! Усещането на ухото, предадено в гласа и инструмента търси не всяка творческа пролука, а онази, дето носи спойка, интегрирана система за вървеж и база за всеобщ синдром на му­зикалните рефлексии. Това е работата, която поли­фонията на Нидерландия е свършила! И с това све­тът на музиката днес е нов, новороден!

5 Бел. ред – както и по-горе в текста – „novus“ (лат.) – новото.

6 Бел. ред. – Авторът има предвид, че названия като Ars Nova, Art Nouveaou, Ново изкуство и т.н. се срещат доста пъти през времето.