Автор: Йосиф Герджиков
ИЛИ
КАК ТВОРЕЦЪТ ТЪРСИ,
ПРАВИ И ЗАДАВА БЪДНИ ДНИ
Йосиф Герджиков е един от най-пристрастените и изявени интерпретатори на бароковата музика у нас. Освен диригент, осъществил премиерни за България изпълнения на мащабни кантатно-ораториални творби, той е и прекрасен солист – певец и педагог.
Ученик е по хорово дирижиране на проф. Лилия Гюлева, а по оркестрово дирижиране на проф. Васил Казанджиев.
Създава „Хенделово общество“ през 1991 година.
Също така е един от съоснователите на театралния колеж „Любен Гройс“.
Ръководител е на вокалната формация „Юлангело“, с която копнцертира в цял свят.
Присъствието на Йосиф Герджиков в музикалния живот е свързано и със значими за България премиери: концертно изпълнение на операта „Царицата на феите“ от Хенри Пърсел (1998), „Stravaganza dei Medici“ (2006), Йоханес пасион – Й. С. Бах (2011), „Израел в Египет“ – Г. Фр. Хендел,(2018)л Най-новата премиера е на ораторията „Месия“ от Г. Фр. Хендел (2019).
Festina possumus ?
(Ще успеем ли набързо)
Да зародиш явление е трудно, да оплодиш нов стил е феномен. Музиката всепоражда своите явления, инвенциите чрез форма създават стил. Но пък всеки, който иска да посегне към развитата стилистика отпърво се препъва, после тръгва упорит. Да вземеш тонове, да наредиш мозайка, да надскочиш и случайността – това е практика от доброволни обръчи на мисълта за постигане на пожелани откровения. Това, което искаш да извличаш с твоите сетива, трябва да се облече в представи с форма – изтръгнато усилие на волята ти. За всяка нота като тонов знак ще имаш ли достатъчна напрегнатост на съчиняващата същност? Ще стигнеш ли до там, додето мисълта лети за хващане на звуковите изражения? Недей опитва без да сложиш картата на изблика – решение с обилно знание и с подтик за завършека на ясна цел. От множество се ражда яснота, а от недостиг – само бъркотия. Дали ни се вижда объркана музиката „нидерландска полифония“/1/ (многозвучие от ниската земя)? Не ни ли се струва, че има някакво налучкване на глед и слух в такава нотно-тонова картина? Съвсем сигурно е, че възходът в музиката на Европа иска многовековен труд и далновидност. Осъзнаването на интерваликата от десети чак до четиринайсети век е както умозрително, така и силно емоционално напрежение. Чудото да схванеш консонанса/дисонанса като осъзнати, разчленими, чувствани и приложими модули разсейва всякакво съмнение за случайност. Музикалният „тъкачен стан“ иска напрегнато внимание додето нишките се преплетат и заживеят своя багрен нов живот. Коя нишка да изтегля, кой тон да сложа? Стои ли този цвят добре, звучи ли тоновото съчетание? Това е не само естетическа инвенция, но и съобразяване с изстрадването на красивото. Що е то „красивото“, когато тъкмо го градиш, когато тъкмо си създал система? Трудно е да следваш собствените указания, градени с твоя ум, сърце и воля. Тъкмо нещо си открил сега и как да го приложиш по-свободно? Евристиката има вече своя схема, а въобразеното си търси нови проходи. Импулсът на откриването отбелязва точки (punctus contra punctum)/2/ при формиране на новия модел. И тогава почва трудността да разиграеш ново в следващи творения. Прилича на мозайка от откритите сегменти, но не към произвол, защото търсиш нещо точно. Именно това, което търсим след пораждане на първото да бъде производно по-широко, пак почувствано и разиграно. Да следваш тонови игри с налучкване е синоним на отказ в европейското достигнато. Не искаш само проходи в теоретични схеми, но как да стане общото от малкия детайл? Оттук те чака „препотяване“ в усилието да впрегнеш „блеснала искра“ в избрания от тебе улей. Граничи с връщане назад, привидно тясно, но всъщност – нова формула от „A“ и „B“. Такъв лимит създава етикет за действие нататък, но за да стане и критериен модел за всяко „ново“ (novus). Да създадеш подстрочника/3/ на твоя „verbum“ толкова подвижен, че да стигнеш и „oratio“, „sententio“ и накрая да направиш речник!/4/
1 Бел. ред. – Нидерландска полифония – или Нидерландска полифонична школа – строг полифоничен стил (времето на Ars Nova и началото на Високия ренесанс – XV–XVI век), в който са творили композитори като Джон Дънстейбл (смята се за основоположник на тази школа), Гийом Дюфай, Ян ван Окегем, Яков Обрехт, Жоскен де Пре, Орландо ди Ласо и други. Създадените в Нидерландската полифонична школа творби се отличават с виртуозна композиционна техника и непрекъснати интелектуално- музикални ребуси и почти „алхимични“ звукови загадки.
2 Бел. ред. – Punctus contra punctum (лат.) – Точка срещу точка (Нота срещу нота) полифонична, композиционна техника, изкуството да съчетаваш самостоятелни, едновременно звучащи мелодии в единна многогласна композиция.
3 Бел. ред. – Подстрочник – от руски – дословен превод на текст, често придружен с подробни пояснения, който служи като чернова за същинския художествен превод.
4 Бел. ред. – verbum, oratio, senetentio (лат.) – дума, слово/ реч, изречение/мисъл.