Автор: Йосиф Герджиков

ИЛИ
КАК ТВОРЕЦЪТ ТЪРСИ,
ПРАВИ И ЗАДАВА БЪДНИ ДНИ

Йосиф Герджиков е един от най-пристрастените и изявени ин­терпретатори на бароковата музика у нас. Освен диригент, осъществил премиерни за България изпълнения на мащабни кантатно-ораториални творби, той е и прекрасен солист – пе­вец и педагог.

Ученик е по хорово дирижиране на проф. Лилия Гюлева, а по оркестрово дирижиране на проф. Васил Казан­джиев.

Създава „Хенделово общество“ през 1991 година.

Също така е един от съоснователите на театралния колеж „Любен Гройс“.

Ръководител е на вокалната форма­ция „Юлангело“, с която копнцертира в цял свят.

Присъствието на Йосиф Герджиков в музикалния живот е свързано и със значими за България премиери: кон­цертно изпълнение на операта „Цари­цата на феите“ от Хенри Пърсел (1998), „Stravaganza dei Medici“ (2006), Йоха­нес пасион – Й. С. Бах (2011), „Израел в Египет“ – Г. Фр. Хендел,(2018)л Най-новата премиера е на ораторията „Месия“ от Г. Фр. Хендел (2019).

Festina possumus ?

(Ще успеем ли набързо)

Да зародиш явление е трудно, да оплодиш нов стил е феномен. Музиката всепоражда своите яв­ления, инвенциите чрез форма създават стил. Но пък всеки, който иска да посегне към развитата стилистика отпърво се препъва, после тръгва упорит. Да вземеш тонове, да наредиш мозайка, да надскочиш и случайността – това е практика от доброволни обръчи на мисълта за постигане на пожелани откровения. Това, което искаш да извли­чаш с твоите сетива, трябва да се облече в пред­стави с форма – изтръгнато усилие на волята ти. За всяка нота като тонов знак ще имаш ли доста­тъчна напрегнатост на съчиняващата същност? Ще стигнеш ли до там, додето мисълта лети за хващане на звуковите изражения? Недей опитва без да сложиш картата на изблика – решение с обилно знание и с подтик за завършека на ясна цел. От множество се ражда яснота, а от недостиг – само бъркотия. Дали ни се вижда объркана музиката „нидер­ландска полифония“/1/ (многозвучие от ниската земя)? Не ни ли се струва, че има някакво налучква­не на глед и слух в такава нотно-тонова карти­на? Съвсем сигурно е, че възходът в музиката на Европа иска многовековен труд и далновидност. Осъзнаването на интерваликата от десети чак до четиринайсети век е както умозрително, така и силно емоционално напрежение. Чудото да схва­неш консонанса/дисонанса като осъзнати, раз­членими, чувствани и приложими модули разсейва всякакво съмнение за случайност. Музикалният „тъкачен стан“ иска напрегнато внимание додето нишките се преплетат и заживеят своя багрен нов живот. Коя нишка да изтегля, кой тон да сло­жа? Стои ли този цвят добре, звучи ли тоновото съчетание? Това е не само естетическа инвенция, но и съобразяване с изстрадването на красивото. Що е то „красивото“, когато тъкмо го градиш, ко­гато тъкмо си създал система? Трудно е да след­ваш собствените указания, градени с твоя ум, сърце и воля. Тъкмо нещо си открил сега и как да го приложиш по-свободно? Евристиката има вече своя схема, а въобразеното си търси нови прохо­ди. Импулсът на откриването отбелязва точки (punctus contra punctum)/2/ при формиране на новия модел. И тогава почва трудността да разиграеш ново в следващи творения. Прилича на мозайка от откритите сегменти, но не към произвол, за­щото търсиш нещо точно. Именно това, което търсим след пораждане на първото да бъде про­изводно по-широко, пак почувствано и разиграно. Да следваш тонови игри с налучкване е синоним на отказ в европейското достигнато. Не искаш само проходи в теоретични схеми, но как да стане об­щото от малкия детайл? Оттук те чака „препо­тяване“ в усилието да впрегнеш „блеснала искра“ в избрания от тебе улей. Граничи с връщане назад, привидно тясно, но всъщност – нова формула от „A“ и „B“. Такъв лимит създава етикет за действие нататък, но за да стане и критериен модел за вся­ко „ново“ (novus). Да създадеш подстрочника/3/ на твоя „verbum“ толкова подвижен, че да стигнеш и „oratio“, „sententio“ и накрая да направиш речник!/4/

1 Бел. ред. – Нидерландска полифония – или Нидерландска полифонична школа – строг полифоничен стил (времето на Ars Nova и началото на Високия ренесанс – XV–XVI век), в който са творили композитори като Джон Дънстейбл (смята се за основоположник на тази школа), Гийом Дюфай, Ян ван Окегем, Яков Обрехт, Жоскен де Пре, Орландо ди Ласо и други. Създадените в Нидерландската полифонична школа творби се отличават с виртуозна композиционна техника и непрекъснати интелектуално- музикални ребуси и почти „алхимични“ звукови загадки.

2 Бел. ред. – Punctus contra punctum (лат.) – Точка срещу точка (Нота срещу нота) полифонична, композиционна техника, изкуството да съчетаваш самостоятелни, едновременно звучащи мелодии в единна многогласна композиция.

3 Бел. ред. – Подстрочник – от руски – дословен превод на текст, често придружен с подробни пояснения, който служи като чернова за същинския художествен превод.

4 Бел. ред. – verbum, oratio, senetentio (лат.) – дума, слово/ реч, изречение/мисъл.