Напоследък се появиха и продължават да се появяват концерти с повод и без повод, продуцирани от различни хора, в памет на Тодор Колев. Това даже започва да се превръща в някаква истерия. Талантливи и не чак до там талантливи певци и артисти, използват всичките си изпълнителски възможности като наивно мислят, че ще достигнат нивото на оригинала, но за жалост достигат само до жалка имитация.
Както Тодор Колев обичаше да казва : “Желанието е по-голямо от възможностите”.
Тези концерти, трибюти и други такива изяви, незнайно защо са наречени културни събития и дори са включени и сигурно ще продължават да са част от културните програми на много общини.
Да, марката “Тодор Колев”привлича и ще продължи да привлича спонсори и хора от бизнеса, които да финансират подобни жалки изяви. Да хората обичат Тодор Колев, те ще напълнят салоните, ще си платят билета с надеждата да се докоснат отново до автентичното му творчество. Но уви това няма да се случи, просто защото имитацията не творчество, не е актьорско майсторство, тя не показва истината, а само замазва образа на оригинала.
Виждали сме трибюти на големи певци, но едва ли Елтън Джон, когато пее в памет на Майкъл Джексън, ще тръгне да го имитира, защото трибют не значи жалка имитация. У нас всичко се прави без никакъв срам и притеснение, прави се единствено и само заради печалбата. В крайна сметка излиза на яве как всички тези талантливи и не до там талантливи певци и артисти се вълнуват единствоно от печалбата. Не е важно и не ме интересуват техните творчески напъни, но е недостойно да го правят на гърба на един човек, който честно и почтено си вадеше хляба с цената на физически и емоционални жертви и много талант и, който си отиде без време с пенсия от 250лв.
Не държавна пенсия!
