Изворът на Филипов

тази продукция е изхарчена сумата 550 000 лева. Как­во е вашето обяснение по този въпрос?; 2. От извест­но време на няколко пъти устно и писмено Ви наредих да бъдат освободени от работа известни служители от Студия за игрални филми. Защо до сега не е изпълнено това?; 3. Чрез Владимир Каракашев няколкократно Ви е обърнато внимание, че филмът „Галилео Галилей“ тряб­ва да бъде гледан от художествен съвет. Защо филмът е прожектиран няколко пъти без да е гледан от художест­вен съвет и защо филмът се дублира на български език без да се реши въпросът от художествения съвет? /7/

Още през лятото, на 17 юли, след заседание на Сценарната комисия при Студия за игрални филми (с копие до ЦК на БКП, отдел „Изкуство и култура“) се получава докладна записка от Филип Филипов, в която той гневно изразява недоволството си от работата на комисията и настоява проектът да бъде спрян: Сценарият „Пътешествие за сол“ показва нашата бурна и жиз­неутвърждаваща социалистическа съвременност в абстрактни, унили и песимистични тонове. В писмо­то проф. Филипов предлага и драстични мерки като смяна на членовете на Сценарната коми­сия, за да се ограничат подобни случаи: Трябва да се направят изводи за тях – дали могат да бъдат чле­нове на това наше звено – Сценарната комисия, която е важен идейно-художествен филтър в подготовката на сценарии. Надявам се, че случаят с „Пътешествие за сол“ ще остане изолирано явление в практиката на Студия за игрални филми и Сценарната комисия. /8/

Идеологическият обръч, създаден да при­тиска творческата свобода, постепенно се за­тяга и с решението за смяна на ръководството на Българската кинематография. Начело заста­ва Христо Сантов, специалист в киното и стоящ на здрави партийни позиции, който заменя ретроград­ния и амбициозния директор на Народния театър проф. Филип Филипов, който до този момент стои на правилни политически и идейно-естетически позиции,

но не е успял да постигне успокояване и оздравяване на атмосферата върху принципна партийна основа. /9/

Смяната е формална. ЦК на БКП се опитва да потуши конфликти, които компрометират Партията в лицето на проф. Филипов сред фил­мовите дейци, но всъщност продължава идео­логическата и репресивна линия.

Сякаш „нещо във въздуха“ кара висшите партийни функционери да насочат внимание­то си не само върху кинематографистите, но и цялата интелигенция. Така в хронологията от предвестници на 1968 година има още едно ключово събитие. На 18 ноември 1967 г. е взето решение Б-9 на Секретариата на ЦК на БКП, с което е създадено Управление VI на Комитета за държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистиче­ски и други противодържавни прояви в страната. /10/

Промените засягат не само производство­то на филми, но и разпространението и пока­за, които се опитват да следват интереса на зрителите. Вероятно тъкмо затова излиза За­повед с конкретни указания: Въпреки многократ­ните ми разпореждания продължават да се допускат сериозни грешки при съставянето на репертоара на кинотеатрите в град София – при определение съотно­шението между западните филми и филмите от социа­листическите страни, при определяне броя на екрани­те на филмите от различните групи и др. /11/

Лятното кино в Брезник работи до 1975 година, когато преустановява дейност. Няма данни каква е била причината за спирането на киното. През 2016 г. дейността му е възстано­вена. Първата прожекция от новата история на брезнишкото лятно кино е направена на 18 август 2016 година с прожекция на филма „Лю­бимец 13“…