хословакия). Вълчанов не само се озовава без да иска в епицентъра на събитията, но и сценарият предвещава проблеми в зародиш, които днес бихме нарекли пророчески. В него се разказва за завладяването на остров Самос от окупатора Крез, който обещава свобода и ред срещу „главата“ на Езоп (изпълнен от актьора Георги Калоянчев). Единствено Езоп предвещава бъдещето на острова с апел към неговите граждани: „Те дойдоха, но няма да си тръгнат“. По време на снимките проф. Филип Филипов утежнява допълнително работата на продукцията с непрестанни докладни записки с искане за обяснения за непредвидени разходи и командировки на екипа.
„Езоп“ не вижда бял екран в Чехословакия до 1990 г., а в България след множество цензурни указания излиза през 1970 г. Публиката не разбира, че филмът е „скъсен“ с над 400 метра и го приема „резервирано и противоречиво. Накъсан, той оставя впечатлението за еклектика и неясен замисъл.” /6/
През 1968 година мракобесието в киното намира своя образ и се персонифицира с личността на проф. Филип Филипов. Всички неудобни за властта на Партията проекти и готови филми са спрени или цензурирани с неговия подпис. Което в края на годината му коства и поста. Както повелява народната мъдрост: „Прекаленият светец и Богу не е драг“. Следващият цитат категорично потвърждава личния „принос“ за развитието на киното през 1968-а. Ето какво писмо той праща до дирекрора на киностудията Трифон Трифонов на 10 октомври 1968: До ръководството на Българската кинематография по различни пътища достигат мнения и оценки за различни аспекти от дейността на Студия за игрални филми, по които лично аз съм в неведение. Имам чувството, че от известно време Вие не ме информирате или ме информирате непълно за някои изключително актуални и важни проблеми, които стоят пред Студия за игрални филми: 1. Както знаете, за коопродукционния филм „Езоп“ беше определена максимална сума 400 000 лева, която да бъде изхарчена от страна на Българска кинематография. Научавам, че до сега за същата
/6/ Калинова. Евгения. Българската култура и политическият императив 1944–1989. София, 2011, с. 282.
„Привързаният балон“
„Прокурорът“