„Кит“
на Бинка Желязкова по сценарий на Йордан Радичков, който не е допуснат до екраните на страната. През февруари 1967 става ясно, че и филмът на Христо Писков и Ирина Акташева „Понеделник сутрин“ е окончателно спрян.
Два филма, които не стигат до летния екран на Брезник.
Преди това на екран излизат „Отклонение“ (по сценарий на Блага Димитрова), който твърде много се различава от наложената идеологическа доктрина.
През пролетта уханието на люляк в София се допълва от още един мирис, този път разнесен от висшите етажи на Партийния дом, където се помещава отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП: 2. Да се поведе още по-решителна и настъпателна борба срещу буржоазното влияние на чуждопоклоничеството, срещу идеологическата диверсия на империализма в областта на художественото творчество, на икономическата и научно-техническата пропаганда.
Печатът, радиото и телевизията, целият идеологически фронт да подобрят своята дейност за засилване на класово-партийните позиции в областта на науката, литературата и изкуството.
Комитетът за изкуство и култура и неговите поделения, с участието на творческите профсъюзи, в едномесечен план да прегледат репертоарно-тематичните планове на театрите, оперите и филмовите студии, Българската концертна дирекция, завод „Балкантон“, издателствата, радиото и телевизията и да извадят от тях всички теми и произведения, които не отговарят на изискванията за високохудожествено, целенасочено, настъпателно класово-партийно изкуство и култура. /3/
По това време начело на кинематографията е проф. Филип Филипов. Той е шлифован партиен кадър, който сляпо и безогледно следва идеологическата доктрина и повеля – дава лични указания за цензуриране на филма „Кит“ /4/ и спира проекта „Пътешествие за сол“ на сценариста Кольо Николов и режисьорката Бинка Желязкова. Държи дори филмът „Прокурорът“ да се гледа и от ЦК на БКП, въпреки че филмът е направен в духа на общото звучене на тази творба (едноименната пиеса на Георги Джагаров, бел. моя), в духа на нейната проблематика и че се е получил един вълнуващ филм за нашата комунистическа правда, за нашата истина, за нашия комунистически хуманизъм /5/, а неговият сценарист е председател на Съюза на българските писатели, а по-късно зам.-председател на Държавния съвет на Република България.
1968 година се оказва преломна не само за жителите на Брезник, които имат възможността да се потопят сред екзотиката на далечен Египет, но и за българските кинематографисти като Рангел Вълчанов, решили да заснемат филм в братска Чехословакия. Режисьорът снима „Езоп“ в студия „Барандов“ (Чехословакия).
/3/ Фонд 404, опис 3, а.е. 20, л. 12 („Мероприятия за подобряване на идеологическата работа с интелигенцията и студентската младеж, за засилване на икономическата и научно-техническата пропаганда в страната“ (утвърдени от секретариата на ЦК на БКП с протокол номер 217 от 22 април 1968 г.).
/4/ Статулов, Деян. Соцреализмът като предпоставка за налагане на цензура в българското игрално кино. Млада наука за изкуствата. София, 2010.
/5/ Фонд 404, опис 4, а.е. 347, л. 66.