Брезник е град в Западна България. Намира се в близост до Перник. Едно от най-известните забележителности там е Брезнишкото бърдо. В източната си част хълмът е бил осеян с много­числени брези, дали името на града. На хълма е и студеният минерален извор Желязна вода – во­дата му е богата на железни и сулфатни йони, подходяща за лечение на желязо-дефицитна ане­мия, стомашно-чревни, чернодробни и кожни за­болявания, болести на жлъчката и пр. През 1907 г. водата е занесена на Лондонското изложение и получава Златен медал.

През 60-те години при извора Желязна вода е направен басейн, в който жителите от окол­ността са ходели да се къпят, за да охладят летните жеги и житейски страсти. Местни партийни лидери обаче вземат решение да взри­вят извора, не толкова за да разрушат социал­ния статут на мястото, колкото да увеличат дебита на водата. Предизвикват точно обратното. Вероятно, за да се потушат местното недоволство през 1968 г., в Брезнишкото бърдо се създава лятно кино. Един от първите филми, прожектирани там, е египетският „Непозната­та жена“ (1960) на режисьора Махмуд Зулхфикар.

По същото време в столицата се снима филм.

„Езоп“

След 30–40 дни филмът „Прокурорът“ ще бъде готов за екраните. Работата ни върви спорно, защото предварително извършихме голяма подготовка. Фил­мът значително се различава от драмата. Както вече е известно, със съгласието на Георги Джагаров ние ра­ботим над сценария със съветския писател Будимир Металников. Положихме много усилия, за да се отда­лечим от статичния характер на пиесата, да уголемим и разширим художественото платно. В моята режисьор­ска концепция един от основните акценти е поставен върху образа на прокурора, който в конфликта ог­лежда себе си. Неговата драма аз изнасям на преден план. Особено съм доволен, че успяхме да стигнем до равнището конфликът да е много тънък, сочен и изра­зителен./1 /

Това са споделени мисли на режисьора Лю­бомир Шарланджиев пред репортерка на в. „Ра­ботническо дело“ от 4 март 1968 г. по време на постпродукционния период на филма „Проку­рорът“. Нищо не подсказва, че филмът така и няма да се появи на голям екран, а актьорът Йор­дан Матев не доживява реабилитацията и пре­миерата му на 13 септември 1988 г. от 20.00 ч. в Дома на киното.

Събитията, които бележат филмовата 1968-а, са следствие на решения, взети и съгла­сувани година преди това, а катализатор ще бъде „Пражката пролет“ в Чехословакия.

В протокол от заседанието на ЦК на БКП (Централен комитет на Българската комунис­тическа партия) от 21 септември 1967 г. в днев­ния ред има само една-единствена точка – „За някои явления на идеологическия фронт“. Четем изводи и решения, които ще предопределят и насочат целия филмов процес през 1968 година: Отделни творци и културни дейци отстъпват от класо­вите позиции на марксистко-ленинската идеология, губят чувството си за гражданска и партийна отговор­ност. В това отношение сериозна тревога предизвик­ва наскоро завършеният филм „Привързаният балон“ на режисьорката Бинка Желязкова. Режисьорката е превърнала някои негативни страни на литератур­ния сценарий в цялостна концепция на филма. Фил­мът представлява подигравка с човека, с човешкото и национално достойнство, с историческите традиции и героични борби на българския народ. […] 1. Препо­ръчва се на Комитета за изкуство и култура да напра­ви оценка на филма „Привързаният балон“ и да реши целесъобразно ли пускането му на екран. Възлага на ръководството на Комитета за изкуство и култура да преразгледа производствено-тематичния план и сце­нарния портфейл на студия „Игрални филми“ и да взе­ме мерки в бъдеще да не се допуска производството на филми, противоречащи на идейно-художествените задачи на социалистическото кино./2/

Видно от текста, повод за това решение на ЦК на БКП, е филмът „Привързаният балон“