– между Поднебесната империя и Забранения град
Автор: Велико Маринчевски
Забраненият град, Пекин. Снимка: автора
В Китай човек се чувства малък, нищожен, велик и незабравим.
Умението за създаването на подобно съчетание от чувства би могло да бъде рационално обяснено от умела комбинация на хилядолетна традиция, презрение към околния свят и несекващо надмощие.
Лично аз бих прибавил – наличие на страховит творчески дух.
Човешката душа – описана и превъзнасяна – търпи, понася и умира. В Китай тези състояния са проницателно описани, дълбоко, същностно припознати и преодолени.
Китай – за незапознатите с Поднебесната империя, какъвто съм и аз – е (и тук се облягам в свободен творчески превод и дълбоко инстиктивно съгласие на мнeнието на Уинстън Чърчил относно една друга империя): „една загадка, обвита в мистерия и във вътрешността на една енигма“.
Цитатът е безполезен за Китай, тъй като Чърчил не се е познавал с граф Игнатиев – руски дипломат, започнал кариерата си в Китай. Граф Игнатиев никога не е изказал или е бил цитиран за мнение относно Китай…