НЕГРАМОТНИЯТ

Разлиствайки страниците на Ли­цевата Книга (a.k.a. facebook), намерих една снимка на която отдолу пише „Ерих и Мария Ре­марк – редки снимки“. Текстът е очевидно глупав, а и вероят­но нарочно направен от някой шегобиец. Митарствайки из радиостанциите, съм срещал изяви от рода на: „А сега стра­хотен дует на Хулио и Глесиас“, а спортният отдел на „Нощен труд“ беше пуснал информация за двама страхотни футболи­сти, които идват в България – Ортега и Гасет.

* * *

Впрочем на снимката наистина е Ерих Мария Ремарк с Марлене Дитрих, с която имат любовен роман и той приключва през 1951. Ремарк се запознава с Полет Годар – това е нейната последна любов – и къщата му на брега на Лаго Маджоре я прию­тява. Ремарк умира през 1970 и оставя всичко на нея. Но тя е много по-богата от него – след пет брака и купища картини и диаманти. Някъ­де там – 70-те години на ХХ в. – Сотбис продава част от колекцията ù за 3.000.000 щ.д. – много пари за онези години. Полет Годар умира 1990 и оставя в завещание цялото си имущество на стойност 20.000.000 щ.д. на училището по из­куства в Ню Йорк. Там се намират и прочутите дневници и ръкописи на Ерих Мария Ремарк.

* * *

Да се върна обаче в 1933 – тогава националсоциали­стите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“* и „Обратният път“, като публику­ват пропаганда, в която се твърди, че истин­ското име на Ерих Мария е Крамер (Ремарк на обратно) и че той помага на евреите. Отне­мат немското му гражданство и той отива в Париж, а през 1939 емигрира в САЩ. Става аме­рикански гражданин и след войната се устано­вява в Швейцария до смъртта си.

Полет Годар е покорена (или пък покорява) от Чарли Чаплин, Джордж Гершуин, Диего Ривера, Бър­джис Мередит. Всичко това преди Ремарк. И тук не става дума за Едгар У. Джеймс – първия ù съпруг – тя е на 17 и се развежда с него две го­дини след сватбата. При развода взима 375.000 щ.д. за издръжка и един диамант. Следващите диамнти са от Чарли Чаплин. Впрочем тя се оказва и щедра – финансира участието си в неговия последен ням филм „Модерни времена“. Вероятно една от най-хубавите сцени (изобщо в киното) е последната, в която Чаплин върви по пътя като държи за ръка Полет.

* * *

За онези, които не искат да повярват, или пък ста­рателно отбягват фактите – майката на Чарлс Спенсър Чаплин – Хана – произлиза по майчина линия от голям цигански род. Чаплин се гордее с този факт, въпреки някои противо­речиви изказвания през годините, че понякога това му е пречило.

Циганите невинаги са музиканти, въпреки че Gipsy Kings от 1978 до наши дни се опитват да ни ка­жат точно това.

През 1910 в България се появява един документ – „Ус­тав на египтянската народност в гр. Видин“ – вероятно това е първата държавно регистри­рана ромска организация в света. Самата дума „циганин“ означава „недосегаем“.

Статистиката е неумолим спътник в днешно вре­ме. Тя ни казва, че на територията ни живеят малко над 320.716 души или 4,9% от население­то. Но в държавата, в която всеки втори е (или е бил) милиционер, цифрата е 400.000.

* * *

Нашите медии вежливо пишат, когато фондацията на Сорос (роден в Унгария като Soros György – Дьорд Шорош) е дала еди-колко си пари, за да приобщи циганите към българите и (най-вече) да се узаконят къщите в гетата. Според меро­давни източници над 2.000.000 лева са потъ­нали в това начинание. Тези дни обаче събориха (за пореден път) същите тези къщи. Били неза­конни. А вътре живеят хора. На които по някое време (скоро пак) ще им купуват гласовете…

Барон Лефует едно време купи смеха на Тим Талер. Вероятно не сте чели тази книжка от Джеймс Крюс**. Лю­бен Дилов я преведе от нем­ски. Самият Крюс е роден на остров Хелголанд. На него има само едно селище. Там живеят 1.300 души. Никога не е била бутната нито една къща. На този остров често се говори на фризийски.

* * *

Един приятел тия дни каза, че ще финансира ремон­та на паметника на Саумил, за да светнат от­ново угасналите очи.

* * *

Неграмотният е гледащ слепец. Казал го е Менандър.

* * *

И една добавка към уводните думи:

Из световните новини:

Отнеха почетните титли на американския учен и Нобелов лауреат д-р Джеймс Уотсън – съобщава BBC. Причината – неговите забележки и комен­тари, в които посочва, че гените са причината да има разлика при тестовете на интелигент­ност при белите и чернокожите. 90-годишни­ят учен е правил подобни коментари и през 2007 година, но малко по-късно поднесе своите изви­нения. Той получи Нобелова награда през 1962 го­дина заедно с колегите си Морис Уилкис и Фран­сис Крик, с които откри двойната структура на ДНК. През 2014 година Нобеловият лауреат продаде златния си медал, след като заяви, че е бил отлъчен от научната общност заради коментарите си за расата. В момента той е в дом за стари хора, където се възстановява след претърпяна автомобилна катастрофа. Заради забележките си ученият загуби работата си в престижната лаборатория „Кавендиш“ в уни­верситета в Кеймбридж през 2007 година. Но след настоящите му изказвания, направени по време на заснемането на документален филм, д-р Уотсън ще се раздели с почетните си тит­ли, включително „професор хонорис кауза“ към престижния университет.