Слънчево зайче, 2004-2005

Joey, 2007

наблюдателност на околния свят. Пътят за разгадаването на собственото „аз“ не­минуемо минава през опита да се разбере об­кръжението. Не случайно авторката твърди, че за нея едни от най-важните видеа са „От­ражения“ и „Слънчево зайче“. Това е нейният опит да проникне навътре и надълбоко, отвъд телесните фасади, предизвиквайки моментни драстични пробиви в реалността.

Подчертано биографична е и ироничната пластика “Joey”, която се занимава с разби­рането на човека независимо от неговия пол. Младото момиче, почти изцяло скрито зад спусната коса, стои изправено, уязвимо и голо. По средата на тялото неочаквано стърчи нещо, което на пръв поглед напомня на фалос, но всъщност е златен пръст. Този арогантен посочващ пръст налага асоциации и размисли,

свързани с различни опозиции – женско – мъжко, живот – смърт, изкуство – реалност.

Както в тази, така и в мно­го други работи на Марияна Василева, присъства особена крехкост. Това, което може да изглежда като неувереност, всъщност е чувствително при­ближаване към света, докосване. Изборът на материали често подчертава тази крехкост. Ра­ботата “SAVE” е направена от изпразнени от съдържанието си яйца. Художничката ни кара да „пристъпваме на пръсти“ около нейните работи. Те не са шум­ни, декларативни, категорич­ни. От това отношение идва и интересът ù към светлината – онова променливо електро­магнитно излъчване, което за хората отдавна се разпознава не толкова с физическите си свойства, колкото със симво­ликата, която носи. Светещи електрически круши и неонови тръби са предпочитани израз­ни средства. В „Преминаване: Дишаща светлина“ крушката е заключена зад желязна мрежа и като живо същество продъл­жава да се бори за живота си. В „Ръце“ ръцете държат крехката неонова тръба почти като в ре­несансова Пиета.

Но една от работите от серията „Съкровищата са на­всякъде“ най-добре илюстрира вътрешната необходимост на Марияна Василева да говори за крехкия баланс в природата. В нея човешка фигура балансира върху стол, като се опитва да задържи люлееща се от тавана електрическа крушка. Действието се крепи на ръба, оцелява­нето в тази позиция е почти невъзможно. И все пак фигурата успява, а крушката осветява „други неща“ (по думите на автор­ката).

SAVE, 2013

Преминаване: Дишаща светлина, 2013