Млекарката, 2006
останала. Човекът е източник на светлина, сянка и свой собствен ритъм на съществуване и движение. Драматичната светлина разкрива отделни части от безкрайния полски пейзаж, намиращ се недалеч от родното място на художничката, като че ли в пореден опит да обозре и проумее поне част от същността на загубената родина. Мистичното действие е и автоимунно – дълбоко надникване в собствените клетки в желание да се разчете характера на човек, разделен между две реалности.
Сантиментален реверанс към миналото е и работата „Моите стари приятели“. Възрастни хора, седящи на пейки пред къщите си, подпиращи в характерен жест своите бастуни – това е типичен спомен от българското село. Тази запечатана картина Марияна Василева възстановява в пластика с три бастуна, към които добавя и един детски – символичен жест за прохождането и споделения опит.
В постоянното си пътуване към миналото много често авторката се озовава на различни спирки в историята на изкуството. Една от най-известните ù работи „Млекарката“ е базирана на едноименната картина на Вермеер. Във видеото „Фар“ определено откриваме мотиви и настроения от романтическия художник Каспар Давид Фридрих. Изследователите говорят за влияние на импресионизма в работи като: „Танго“, „Отражения“ и др.
Историческите натрупвания, които се появяват неочаквано и ненатрапчиво, са включени в потока на една свръхсетивна
Фар, 2009
Танго, 2007
Отражения, 2006