Млекарката, 2006

останала. Човекът е източ­ник на светлина, сянка и свой собствен ритъм на същест­вуване и движение. Драма­тичната светлина разкрива отделни части от безкрай­ния полски пейзаж, намиращ се недалеч от родното мяс­то на художничката, като че ли в пореден опит да обозре и проумее поне част от същ­ността на загубената роди­на. Мистичното действие е и автоимунно – дълбоко надникване в собствените клетки в желание да се разче­те характера на човек, разде­лен между две реалности.

Сантиментален реве­ранс към миналото е и ра­ботата „Моите стари приятели“. Възрастни хора, седящи на пейки пред къщите си, подпиращи в характерен жест своите бастуни – това е типичен спомен от българското село. Тази запе­чатана картина Марияна Василева въз­становява в пластика с три бастуна, към които добавя и един детски – симво­личен жест за прохождането и споделе­ния опит.

В постоянното си пътуване към ми­налото много често авторката се озо­вава на различни спирки в историята на изкуството. Една от най-известните ù работи „Млекарката“ е базирана на ед­ноименната картина на Вермеер. Във ви­деото „Фар“ определено откриваме мо­тиви и настроения от романтическия художник Каспар Давид Фридрих. Изсле­дователите говорят за влияние на импре­сионизма в работи като: „Танго“, „Отраже­ния“ и др.

Историческите натрупвания, които се появяват неочаквано и ненатрапчиво, са включени в потока на една свръхсетив­на

Фар, 2009

Танго, 2007

Отражения, 2006