Автор: Мария Василева

Докосването е най-сигурното сетиво.

Стефан Иванов.
„Между празниците“

Дневник, 1990-2005

Търново, 2013

Във видеото „Дневник“ Марияна Василева е актьор и оператор. Привързаната върху тялото камера проследява ръката ù, която се плъзга по различни повърхности, предлагани от града Бер­лин – телени и метални огради, железни и бетонни парапети, грапави и гладки стени. Зад тях глед­ките и сезоните се сменят. Строежи, природа, река, пристанище, идиличен квартал, бизнес сгра­ди, стадиони, работни и детски площадки се раз­криват пред зрителя чрез визия и звук. Градският шум се смесва с нежната музика на Моцарт. Ръката „гали“ града в желанието си да го опознае по-добре, като че ли да го почувства през кожата си. Но тя прилича и на самотна птица, която не може да преодолее бариерите. Изглежда примирена.

Видеото „Дневник“ е изключително лично. Не случайно носи и такова название. То разкрива много от съдбата на авторката и дава насока, ключ към разбирането на твор­чество ù. Произхождаща от малкото градче в Северна Бъл­гария Стражица, Марияна Василева изгражда нов живот в Берлин. В него голямо място е отделено на спомена – реален и идеализиран, поддържан от живите контакти с най-близ­ките и едно дълбоко, непреодолимо чувство на липса и без­възвратно разделяне с нещо скъпо.

За нея родината в най-голяма степен е детството. Чисто, светло, изпълнено с удовлетворение, открития и различни истории, идеализирано от дистанцията на време­то и пространството. Марияна Василева съхранява този пласт в живота си, като непрекъснато се обръща към него и в разказите, и в работите си. Желанието да се задържи спомена може да бъде открито навсякъде – в избора на теми, в детското любопитство към света наоколо и в известната меланхолия, която характери­зира работите ù.

Във видеото „Търново“ тя се връща към ритуал от дет­ството си.

Мъжка фигура върти във въздуха огнено кълбо за прогон­ване на зли духове. Корените на ритуала днес трудно могат да се проследят, но магията е

Моите стари приятели, 2011