Автор: Мария Василева
Докосването е най-сигурното сетиво.
Стефан Иванов.
„Между празниците“
Дневник, 1990-2005
Търново, 2013
Във видеото „Дневник“ Марияна Василева е актьор и оператор. Привързаната върху тялото камера проследява ръката ù, която се плъзга по различни повърхности, предлагани от града Берлин – телени и метални огради, железни и бетонни парапети, грапави и гладки стени. Зад тях гледките и сезоните се сменят. Строежи, природа, река, пристанище, идиличен квартал, бизнес сгради, стадиони, работни и детски площадки се разкриват пред зрителя чрез визия и звук. Градският шум се смесва с нежната музика на Моцарт. Ръката „гали“ града в желанието си да го опознае по-добре, като че ли да го почувства през кожата си. Но тя прилича и на самотна птица, която не може да преодолее бариерите. Изглежда примирена.
Видеото „Дневник“ е изключително лично. Не случайно носи и такова название. То разкрива много от съдбата на авторката и дава насока, ключ към разбирането на творчество ù. Произхождаща от малкото градче в Северна България Стражица, Марияна Василева изгражда нов живот в Берлин. В него голямо място е отделено на спомена – реален и идеализиран, поддържан от живите контакти с най-близките и едно дълбоко, непреодолимо чувство на липса и безвъзвратно разделяне с нещо скъпо.
За нея родината в най-голяма степен е детството. Чисто, светло, изпълнено с удовлетворение, открития и различни истории, идеализирано от дистанцията на времето и пространството. Марияна Василева съхранява този пласт в живота си, като непрекъснато се обръща към него и в разказите, и в работите си. Желанието да се задържи спомена може да бъде открито навсякъде – в избора на теми, в детското любопитство към света наоколо и в известната меланхолия, която характеризира работите ù.
Във видеото „Търново“ тя се връща към ритуал от детството си.
Мъжка фигура върти във въздуха огнено кълбо за прогонване на зли духове. Корените на ритуала днес трудно могат да се проследят, но магията е
Моите стари приятели, 2011