Автор: доц. д.н. Петя Александрова
При режисьорите се приема негласно за типично неравностойното съотношение на жени и мъже в професията. Категорично доминира силният пол, което дава основание на Адела Пеева да направи сайта „Жени режисьори в българското игрално кино“ (http://jeni-bg-kino.com/), от който се виждат следните статистики:
„В историята на българския национален фестивал на игрално кино, датираща от 1961 година, общо във всичките му издания до днес, само чeтири жени печелят „Златна роза“:
– През 1961 Бинка Желязкова за филма „А бяхме млади“.
– През 2004 или цели 43 години по-късно – Зорница-София за филма „Мила от Марс“. (Наградата е поделена с режисьора Станимир Трифонов за филма му „Изпепеляване“.)
– През 2006 Милена Андонова за филма „Маймуни през зимата“.
– През 2016 Ралица Петрова за филма ù „Безбог“.
Слава Дойчева в „Брак“
На 31-ото и 32-рото издание на фестивала (2013 и 2014) в състезателната програма не е имало нито един филм на жена режисьор. На 33-ото по ред издание на фестивала (2015) от 13 пълнометражни филма само три са на жени режисьори. На 34-тото и 35-тото издание на „Златна роза“ от общо 27 филма, 6 са на жени режисьори и други два са режисирани съвместно от мъж и жена режисьори.
За периода 1992–2014 от общо 36 дебютни филма само 8 са на жени режисьори. Голяма част от жените, посегнали към игралното кино, остават само с един реализиран филм.
В последните години Националният филмов център си поставя за приоритет подкрепата на дебютни филми. За период от три години 2015– 2017 за субсидия са кандидатствали общо 43 пълнометражни игрални дебютни филма, от които 20 са на жени режисьори. Нито една от кандидатстващите в категория дебют жени не е получила финансиране.
Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ публикува на сайта си www.nfc.bg информация за кандидатствалите за държавно съфинансиране проекти за игрални пълнометражни филми за периода 2005–2017. От общо 577 кандидатстващи проекта, 474 са на мъже и само 103 на жени.“ /1/
Мисля, че статистиката говори сама за себе си. Като компенсация и от чисто женска солидарност ще обърна внимание на положението с жените в късометражното игрално кино и отново мерило ще е присъствието на „Златна роза“ за същите години /2/. За 2013–2014 има 19 късометражни филма в конкурса, от тях на жени режисьори са 9, наградата печели Павел Веснаков за „Чест“. За 2015 те са 17, от които на жени са само 4 и наградата отива при Христо Симеонов за „Синът“. През 2016 година съотношението е 22 срещу 6, а награден е „Куче“ на Владимир Петев. Миналата година в конкурса участваха 24 заглавия, 8 на жени, наградата е присъдена на Васил Горанов и „Кораба слънчоглед“… 2018 – те бяха 20, с 8 жени режисьори, награден е „Гората на Димо“ на Христо Симеонов.
От направения преглед може да се отбележи първата положителна тенденция и тя е увеличаването на жените в професията. При това в по-добро съотношение спрямо пълнометражното игрално кино, без все още да е изравнено. Обратната страна обаче е, че откак съществува „Златна роза“ за късометражен филм (2010, общо 8 издания дотук), тази награда не е присъждана на жена.
Рузие Хасанова и Васил Михайлов на снимките на „Дърво без корен“
Лично аз съм и както против предразсъдъците, неуместни в наши дни в претендиращи да бъдат граждански осъзнати общества, така и против механичната равнопоставеност, ако няма естествено естетическо покритие, защото ми изглежда криворазбрана политкоректност.
Навлизането на режисьорки е колкото количествено, толкова и успешен пробив. Ще изброя няколко имена, които имат не само по един филм, а и извървяват традиционния път от реализация в късометражното игрално кино към дебют в пълнометражното. Майя Виткова прави „Станка се прибира вкъщи“, 2010, и „Моят уморен баща“, 2011, за да стигне до пълнометражния си дебют „Виктория“.