Автор: доц. д.н. Петя Александрова

При режисьорите се приема негласно за ти­пично неравностойното съотношение на жени и мъже в професията. Категорично доминира сил­ният пол, което дава основание на Адела Пеева да направи сайта „Жени режисьори в българското игрално кино“ (http://jeni-bg-kino.com/), от който се виждат следните статистики:

„В историята на българския национален фес­тивал на игрално кино, датираща от 1961 година, общо във всичките му издания до днес, само чeти­ри жени печелят „Златна роза“:

– През 1961 Бинка Желязкова за филма „А бяхме млади“.

– През 2004 или цели 43 години по-късно – Зорни­ца-София за филма „Мила от Марс“. (Награда­та е поделена с режисьора Станимир Трифо­нов за филма му „Изпепеляване“.)

– През 2006 Милена Андонова за филма „Маймуни през зимата“.

– През 2016 Ралица Петрова за филма ù „Безбог“.

Слава Дойчева в „Брак“

На 31-ото и 32-рото издание на фестивала (2013 и 2014) в състезателната програма не е има­ло нито един филм на жена режисьор. На 33-ото по ред издание на фестивала (2015) от 13 пълно­метражни филма само три са на жени режисьори. На 34-тото и 35-тото издание на „Златна роза“ от общо 27 филма, 6 са на жени режисьори и други два са режисирани съвместно от мъж и жена ре­жисьори.

За периода 1992–2014 от общо 36 дебютни филма само 8 са на жени режисьори. Голяма част от жените, посегнали към игралното кино, оста­ват само с един реализиран филм.

В последните години Националният филмов център си поставя за приоритет подкрепата на дебютни филми. За период от три години 2015– 2017 за субсидия са кандидатствали общо 43 пъл­нометражни игрални дебютни филма, от които 20 са на жени режисьори. Нито една от кандидат­стващите в категория дебют жени не е получила финансиране.

Изпълнителна агенция „Национален фил­мов център“ публикува на сайта си www.nfc.bg информация за кандидатствалите за държав­но съфинансиране проекти за игрални пълноме­тражни филми за периода 2005–2017. От общо 577 кандидатстващи проекта, 474 са на мъже и само 103 на жени.“ /1/

Мисля, че статистиката говори сама за себе си. Като компенсация и от чисто женска солидар­ност ще обърна внимание на положението с же­ните в късометражното игрално кино и отново мерило ще е присъствието на „Златна роза“ за същите години  /2/. За 2013–2014 има 19 късометраж­ни филма в конкурса, от тях на жени режисьори са 9, наградата печели Павел Веснаков за „Чест“. За 2015 те са 17, от които на жени са само 4 и на­градата отива при Христо Симеонов за „Синът“. През 2016 година съотношението е 22 срещу 6, а награден е „Куче“ на Владимир Петев. Минала­та година в конкурса участваха 24 заглавия, 8 на жени, наградата е присъдена на Васил Горанов и „Кораба слънчоглед“… 2018 – те бяха 20, с 8 жени режисьори, награден е „Гората на Димо“ на Христо Симеонов.

От направения преглед може да се отбележи първата положителна тенденция и тя е увели­чаването на жените в професията. При това в по-добро съотношение спрямо пълнометражното игрално кино, без все още да е изравнено. Обратна­та страна обаче е, че откак съществува „Златна роза“ за късометражен филм (2010, общо 8 издания дотук), тази награда не е присъждана на жена.

Рузие Хасанова и Васил Михайлов на снимките на „Дърво без корен“

Лично аз съм и както против предразсъдъци­те, неуместни в наши дни в претендиращи да бъ­дат граждански осъзнати общества, така и про­тив механичната равнопоставеност, ако няма естествено естетическо покритие, защото ми изглежда криворазбрана политкоректност.

Навлизането на режисьорки е колкото ко­личествено, толкова и успешен пробив. Ще из­броя няколко имена, които имат не само по един филм, а и извървяват традиционния път от реа­лизация в късометражното игрално кино към де­бют в пълнометражното. Майя Виткова прави „Станка се прибира вкъщи“, 2010, и „Моят умо­рен баща“, 2011, за да стигне до пълнометраж­ния си дебют „Виктория“.