ката на Владимир Ламер, по това време фо­тограф на известното списание „Квети“. Мъжът с чантата, който стъписано гледа танковете, придвижващи се по Вацлавския площад, а отзад се издига Националният му­зей. Тази снимка за мен символизира безпомощ­ността, която нашият малък народ прежи­вява няколко пъти в историята си. Големите и властимащите наоколо взимат решенията и на нас не ни остава нищо друго, независимо дали искаме или не искаме, да се съгласим. Разби­ра се, има и други снимки, които са много силни и професионално изпъл­нени, като тези заснети край ради­ото, но снимката на Ламер за мен е фаворит.

М. В.: Какво е за Вас 1968 година сега? За чешкия народ? За остана­лия свят?

Д. К.: 1968 година за много хора в на­шата страна беше момент, когато бяха погребани илюзиите за съвет­ската империя, респективно за ко­мунистическата идеология, която тази велика сила разпространява­ше. Излязоха наяве нейните амбиции за власт и нежеланието да осво­боди от влиянието си страните, които си беше присвоила и които се бяха превърнали в нейни колонии. След разпадането на Съветския съюз руснаците трудно възприеха, че вече не са тази страшна велика сила. Сегашният президент им въз­връща това гордо чувство. Преди десет години се пробва с Грузия и нещата се случиха. Следваше Крим, респективно Украйна и отново се получи. Ужасявам се от това какво следва. Балтийските държави?

Превод от чешки: Силвия Дерибеева

Даниела Сикорова. Правосъдието е накарано да замълчи, Прага