ката на Владимир Ламер, по това време фотограф на известното списание „Квети“. Мъжът с чантата, който стъписано гледа танковете, придвижващи се по Вацлавския площад, а отзад се издига Националният музей. Тази снимка за мен символизира безпомощността, която нашият малък народ преживява няколко пъти в историята си. Големите и властимащите наоколо взимат решенията и на нас не ни остава нищо друго, независимо дали искаме или не искаме, да се съгласим. Разбира се, има и други снимки, които са много силни и професионално изпълнени, като тези заснети край радиото, но снимката на Ламер за мен е фаворит.
М. В.: Какво е за Вас 1968 година сега? За чешкия народ? За останалия свят?
Д. К.: 1968 година за много хора в нашата страна беше момент, когато бяха погребани илюзиите за съветската империя, респективно за комунистическата идеология, която тази велика сила разпространяваше. Излязоха наяве нейните амбиции за власт и нежеланието да освободи от влиянието си страните, които си беше присвоила и които се бяха превърнали в нейни колонии. След разпадането на Съветския съюз руснаците трудно възприеха, че вече не са тази страшна велика сила. Сегашният президент им възвръща това гордо чувство. Преди десет години се пробва с Грузия и нещата се случиха. Следваше Крим, респективно Украйна и отново се получи. Ужасявам се от това какво следва. Балтийските държави?
Превод от чешки: Силвия Дерибеева
Даниела Сикорова. Правосъдието е накарано да замълчи, Прага