1968, вероятно рискувайки живота си? Беше ли опас­но? Опишете атмосферата.

Д. К.: Тогава фотографиране­то не беше толкова раз­пространено, както сега, но въпреки това всеки, който имаше фотоапа­рат, снимаше. Изключвам професионалните фото­графи. В началото да се снима не беше толкова опасно, защото войници­те седяха върху танкове­те и колите, и само наблю­даваха хората наоколо. Впоследствие, когато си­туацията излезе от кон­трол, най-вече при сгра­дата на радиото в Прага, където хората издигаха барикади и пробиваха ре­зервоарите в бензин на танковете и ги запалваха, се чуха първите изстрели. Но целта не бяха фото­графите, а протестира­щите наоколо хора.

М. В.: Как започнахте да колек­ционирате снимките, да създавате колекцията и да подготвяте изложбата?

Д. К.: В периода 1990–1991 г. снимах оттеглянето на съветските войски от Чехословакия и впо­следствие издадох и фо­топубликация на тази

Либуше Киндрова