националната затвореност, ксенофобията с нищо не са по-добри от личния егоцентризъм, затвореност и враждебност към другите хора и по същия начин въвеждат във фиктивен и илю­зорен живот…

Любовта към своя народ е съвсем естествено и хубаво чувство, но национализмът изисква не­любов, вражда, презрение към другите народи. Национализмът означава потенциална война.“

Николай Бердяев, „За робството и свободата на човека“

Проблемът сякаш обаче е по-голям. И не се из­черпва със сравняването на различните местни национализми. Общото помежду им е силната им омраза към чуждите пришълци – към бежанците. И тук темата е много по-сложна, отколкото из­глежда на пръв поглед.

В изключителната си книга „Цивилизация на зре­лището“ перуанският писател, Нобелов лауреат и поддръжник на пазарния либерализъм Марио Вар­гас Льоса описва този процес така:

„Светската държава не е враг на религията, това е държава, където заради свободата на гражданите религиозната практика е отделена от публичната сфера и насочена към полага­щото ù се място, а именно частния живот. Защо­то слеят ли се религията и държавата, неизбеж­но се накърнява свободата; а когато, напротив, двете са разделени религията постепенно и не­избежно се демократизира, сиреч всяка църква се приучва да съжителства с други църкви и с други пътища на вярата, както и да проявява търпимост към агностиците и атеистите. Имен­но в този процес на секуларизация е станало възможно да се роди демокрацията. За разли­ка от християнството ислямът не е изживял този процес пълноценно, а само бегло, в зародиш. Ето защо културата на свободата се сблъсква с много препятствия в ислямските страни, къде­то държавата се възприема не като противник на вярата, а като неин служител, а често и неин огнен меч. А ако обществото се управлява по законите на шариата, личните права и свобо­ди се потъпкват, точно както биха ги стъпкали в килиите на Инквизицията…

В наше време тревогата от имиграцията се пре­увеличава в много европейски страни, включи­телно и Франция, където страхът от имигранти­те обяснява значителния брой гласове, полу­чени на първия кръг на миналите президентски избори от Националния фронт (книгата е изда­дена през 2003 – бел. а.) – ксенофобско и нео­фашистко движение, водено от Льо Пен. Без­покойствата са нелепи и неоправдани, тъй като имиграцията е абсолютно необходима, за да може икономиката на европейските държави, с техните замрели и спадащи демографски по­казатели, да продължи растежа си, като запази и повиши сегашното равнище на живот на на­селението. Тъкмо затова имиграцията трябва да се възприема… като работна и творческа силаза която западните страни трябва да отворят широко врати и да улеснят интеграцията на имигрантите. Но обърнете внимание – без да се накърнява най-прекрасното завоевание на европейските страни – демократичната култу­ра. Очевидно именно имигрантите трябва да се приспособят към институциите на свободата, а не да изискват от тези институции да се отрекат от себе си, за да възприемат несъвместими с ха­рактера им практики и традиции.“

СЕКСЪТ САМО СРЕЩУ КЕШ

Но да се върнем на причината за тези нови афи­нитети на избирателя. В известен смисъл той (суверенът, който избира все примитивно и по­пулистки настроени политици за управници, кои­то за тежест се наричат „консерватори“) има право. Примерът с Кобрата и невинния му спон­танен жест, който почти му коства кариерата, го доказва. Нима наистина не е лицемерен свят, в който жена, облечена като проститутка и рабо­теща като гол модел поставка за суши, с предна­мерено предизвикателен, секси вид и маниер – не може да понесе/разбере/пре-оцени? една целувка от мъж, който току-що е приключил мача на жи­вота си и чийто тестостерон блъска в пъти над горните граници на всяка лаборатория? Или по­неже тя е свикнала целувките да ги раздава само срещу кеш – е решила да осребри и тази заснета прилежно от камерите целувка? И в определени политически коректни и псевдо-либерални кръго­ве днес това се счита за „правилно“!? Ето тази осребрена целувка е краят на нещо още по-ценно от елитите, а именно – краят на здравия разум.

Колкото и самата аз да съм свободолюбива и ли­берална, да защитавам с цялото си сърце основа­та на европейската цивилизация и нейната то­лерантност към всички обитатели на страните на Европа, както и защитата на техните права… Научавам, че лидерката на женско движение X се обявила против почетната награда, която фес­тивалът в Кан иска да даде на прекрасния актьор Ален Делон. Ето кой всъщност прави подмяната в този случай. Не обвинения за краен консерва­тор и/или сексист (в случая – недостижимо та­лантливия Ален Делон), а някой, който насъсква и насърчава враждата – активистката от женска партия. Някъде трябва да има стоп. Някъде тряб­ва да започне да се зачита и онова, което ни беше познато доскоро като “common sense”.

Начините, по които кукловодите от крайно ляво­то до крайно дясното ни противопоставят едни на други, са за неуки и глупави хора. Спрете! Искам да сляза! Има по-важни каузи и идеи, зад които ис­кам да застана. И по-важни битки, които искам да проведа!

Чета, хипнотизирана от тихо възмущение, ста­тия за порно-актрисите, които – придобили