Българското кино НА ВЕНЕЦИАНСКИЯ ФЕСТИВАЛ

Тези позорища бяха изтрити от филмите

„Белгийският крал“

ОТКРИТИЯ.

Първата гордост за българското кино дойде три години по-късно.

На 70-то (2013) юбилейно издание на фести­вала „Отчуждение“ на режисьора Мил­ко Лазаров, показан в програмата „Вене­циански дни“, спечели награда за най-добър режисьорски дебют на FEDEORA – Феде­рацията на европей­ските критици и критиците от Сре­диземноморския реги­он и специален диплом на “Europa Cinemas Label”. Залата беше пълна, зрителите не искаха да си отиват след раз­говора с гостуващия екип на филма. Вълнуващи спомени има и самият Милко Лазаров: „Венециан­ският филмов фес­тивал! Когато бяхме студенти във филмо­вата академия, меч­таехме да бъдем част от атмосферата му, да присъстваме на поне една прожекция в легендарните кино­зали, да срещнем поне един от любимите ни велики италиански майстори на киното. Такава радост ме спо­ходи години по-късно с дебюта ми „Отчужде­ние“. Помня момента, в който разбрахме за селекци­ята. Имахме покана от няколко сериозни фестивала, но решихме да откажем, за да изчакаме решението на Венеция. Имахме късмет и така бяхме избрани в последния момент. Голяма радост! До този момент с Веси (Веселка Кирякова), мой продуцент и режисьор на монтажа, бяхме посетили много форуми и фес­тивали, но никога на такова ниво. Помня организа­цията по заминаването. Събрахме цяла делегация, почти с лични средства заминахме. И така, една сутрин, на 28 август – датата, на която съм роден, се събудих във Венеция и след час „Отчуж­дение“ щеше да открие „Венециански дни“ в легендарната зала „Казино“, залата, в която са се провеждали първите издания на фестивала преди седем десетилетия. Прожекцията мина емоцио­нално, бяха пристигнали актьори, усещахме се приповдигнати и радостни. Вечерта имахме скромно парти, получихме внимание от журналисти и критици. Следващите няколко дни почти пре­минаха в гледане на филми. Срещи с кинематографисти от цял свят, присъствие на събития и партита. Незабравимо беше по­сещението на снимачните терени на любим мой филм – „Смърт във Венеция“. Хотелът с прословутите сцени, плажът от леген­дарния финал. Всяка стъпка, всеки поглед на Лидо ни срещаше с голямото кино. Посещавал съм почти всички големи световни кинофестивали, участвал съм в основната официална програма на Берлинале, никъде няма подобна атмосфера като тази на фес­тивала във Венеция.“

Българското кино вече набира скорост по света и две години по-късно, пак в програмата „Венециански дни“, е показан друг наш дебют „Урок“ (2015, реж. Кристина Грозева и Петър Вълчанов). Той беше един от трите кандидата за наградата LUX (връчвана за девети път). Залата е препълнена, интересът голям. Отзивите са възторжени: „Идва филм откритие, който не е за пропускане. В оловна и прашна България млада преподавателка по английски – безупречна и неподкупна, е готова да жигосва класа си, когато в училище става кражба. Докато тя самата не изпитва лично кол­ко е тънка нишката между доброто и злото. Сух и строг филм, близък до братя Дарден, но и до Ханеке и Лантимос с тяхната непреклонност. Един от най-добрите дебюти през последните години“./10/

Българското кино десетилетия след десетилетия завоюва постепенно своето скромно място в историята на Венециан­ския фестивал. Остават очакванията за следващи покани и по­беди.