Тези позорища бяха изтрити от филмите

„Белгийският крал“
ОТКРИТИЯ.
Първата гордост за българското кино дойде три години по-късно.
На 70-то (2013) юбилейно издание на фестивала „Отчуждение“ на режисьора Милко Лазаров, показан в програмата „Венециански дни“, спечели награда за най-добър режисьорски дебют на FEDEORA – Федерацията на европейските критици и критиците от Средиземноморския регион и специален диплом на “Europa Cinemas Label”. Залата беше пълна, зрителите не искаха да си отиват след разговора с гостуващия екип на филма. Вълнуващи спомени има и самият Милко Лазаров: „Венецианският филмов фестивал! Когато бяхме студенти във филмовата академия, мечтаехме да бъдем част от атмосферата му, да присъстваме на поне една прожекция в легендарните кинозали, да срещнем поне един от любимите ни велики италиански майстори на киното. Такава радост ме споходи години по-късно с дебюта ми „Отчуждение“. Помня момента, в който разбрахме за селекцията. Имахме покана от няколко сериозни фестивала, но решихме да откажем, за да изчакаме решението на Венеция. Имахме късмет и така бяхме избрани в последния момент. Голяма радост! До този момент с Веси (Веселка Кирякова), мой продуцент и режисьор на монтажа, бяхме посетили много форуми и фестивали, но никога на такова ниво. Помня организацията по заминаването. Събрахме цяла делегация, почти с лични средства заминахме. И така, една сутрин, на 28 август – датата, на която съм роден, се събудих във Венеция и след час „Отчуждение“ щеше да открие „Венециански дни“ в легендарната зала „Казино“, залата, в която са се провеждали първите издания на фестивала преди седем десетилетия. Прожекцията мина емоционално, бяха пристигнали актьори, усещахме се приповдигнати и радостни. Вечерта имахме скромно парти, получихме внимание от журналисти и критици. Следващите няколко дни почти преминаха в гледане на филми. Срещи с кинематографисти от цял свят, присъствие на събития и партита. Незабравимо беше посещението на снимачните терени на любим мой филм – „Смърт във Венеция“. Хотелът с прословутите сцени, плажът от легендарния финал. Всяка стъпка, всеки поглед на Лидо ни срещаше с голямото кино. Посещавал съм почти всички големи световни кинофестивали, участвал съм в основната официална програма на Берлинале, никъде няма подобна атмосфера като тази на фестивала във Венеция.“
Българското кино вече набира скорост по света и две години по-късно, пак в програмата „Венециански дни“, е показан друг наш дебют „Урок“ (2015, реж. Кристина Грозева и Петър Вълчанов). Той беше един от трите кандидата за наградата LUX (връчвана за девети път). Залата е препълнена, интересът голям. Отзивите са възторжени: „Идва филм откритие, който не е за пропускане. В оловна и прашна България млада преподавателка по английски – безупречна и неподкупна, е готова да жигосва класа си, когато в училище става кражба. Докато тя самата не изпитва лично колко е тънка нишката между доброто и злото. Сух и строг филм, близък до братя Дарден, но и до Ханеке и Лантимос с тяхната непреклонност. Един от най-добрите дебюти през последните години“./10/
Българското кино десетилетия след десетилетия завоюва постепенно своето скромно място в историята на Венецианския фестивал. Остават очакванията за следващи покани и победи.
1 Вестник „La repubblica d’Italia“ (превод в списание „Кино и фото“, бр. 7/48).
2 Фердинандо Лучано, „Il corriere di Sicilia“, превод в сп. „Български филми, бр. 2/67.
3 Виторио Лучани (сп.“Cinema sud”), превод в сп. „Български филми“, бр. 4/67.
4 Клаудио Бертиери, сп. „Български филми“, бр. 3/72.
5 Франко Монтини – статия „Под знака на авторското кино“, сп.
„Киноизкуство“, бр. 12/1983.
6 Федерико Понтиджа, „Il fatto quotidiano“, 7.04.2016.
7 Федерико Понтиджа, „Il fatto quotidiano“, 7.04.2016.
8 Соня Александрова. „12 дни на лов за „Златния лъв”, списание „Кино”, бр.
1/1991
9 Масимо Грамелини, трети канал на РАИ, предаването „Che tempo che fa”,
4.12.2010.
10 Мариана Капи – mymovies.it, 15.03.2016.