Автор: Биляна Чокоева-Ангелова

Биляна Чокоева-Ангелова е завършила ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специал­ности Музикознание и Музикална педагогика. Специализира полифония и е автор на книгата „Монологичност във виолончеловото твор­чество на Димитър Христов. Полифонични трансформации на строежите“. От 15-годишна е член на MENSA International. От 2001 г. работи в БНР като музикален продуцент и редактор в предаванията „Алегро Виваче“ и „Каста Дива“ по „Хоризонт“.

Като композитор и автор на песенни текстове е носител на наградата на публиката и наградата за дебют за Нова българска песен в конкурса „Златна пролет“ 2015.

Преподавател в НМУ „Любомир Пипков“ по полифония и хармония.

Световно признат и удостоен със званието „Посланик на добрата воля“ на ЮНЕСКО, Тан Дън оставя незаличима следа в световното музикално-сценично изкуство с уникалния си репертоар, разширяващ границите на класическата му­зика, както и представата за мултимедия и източни и за­падни традиции.

Носител е на най-престижни награди като Грами, Оскар, Гроумайър, Бах и Шостакович, а отскоро и на Италианския златен лъв за цялостен жизнен принос. Музиката му се изпълнява от водещи в света оркестри и опери, международни фестивали, радио и телеви­зия. През 2016 под неговата палка и авторство проз­вучава Церемонията по откриването на Дисниленд в Шанхай с рекорден брой гледания, а сред оркестрите, които е дирижирал, са Малеровият камерен оркестър, Японският симфоничен оркестър, Роял Концертгебау, Лондонският симфоничен оркестър и оркестър Биенале, Филаделфийски и Национален френски оркестър заедно с оркестрите на Метрополитън, Би Би Си, Сидни и фил­хармонията на „Ла Скала“.

Музиката на Тан Дън диша с удивителната широта и лекота на мирозданието, съществувайки в естествената простота на една достигнала своята нирвана мелодична линия. Концентрира в палитрата си изящен диапазон от нежни, пастелни мелодико-хармонични до ярки ме­лодико-ритмични цветове, както и сценични похвати и жанрови трансформации с непознати нива на въздейст­вия, увличащи слушателя в едно пътуване в естетиката на Дзен и Дао.

Всичко това се вмества в спокойната мекота на един дълбоко овладян музикален изказ, осмислен като трансцедентен лъч, осветяващ полето на духа.

Музикалният език на Тан Дън е разпознаван и обичан. Трилогията му за органична музика „Вода, Хартия, Керамика“ е поставяна огромен брой пъти на световна сцена. Мултимедията „Картата“, чиято премие­ра прозвучава в изпълнение на Йо Йо Ма с Бостънския симфоничен оркестър, е обиколила над 30 страни, а ръ­кописът ù се съхранява в Галерията на композиторите в Карнеги Хол.

Улавяйки вибрацията на чистата уютна невинност на едно първично огледало на душата и битие в синхрон с безименното начало, музиката на Дън носи яснота по отношение на структура, хармония и тематизъм, но и загадка. Боравейки с естествения контраст в тембрите и похватите, преплита звуците си в единно, фино енер­гийно поле. Разкрива инвенция с високоинтуитивно уме­ние за синтез, препраща към мъдростта на единството и цялото в неговото неуловимо, ненатрапчиво и гъвкаво многообразие. Отваря пътища на подсъзнанието и пов­дига завесата към силата на едно приемащо, спокойно доверие във висшия замисъл.

Тан Дън е роден в село Шангша в китайската про­винция Хънан. Като дете е запленен от ритуалните цере­монии на местния шаман, озвучени по типичния начин с природни материали като скали и вода. Поради възбра­ните по време на Културната революция бива изпратен да работи на оризова плантация. Присъединява се към ансамбъла на жители от съседна комуна и се научава да свири на традиционни китайски струнни инструмен­ти. Вследствие на инцидент с няколко от цигуларите на Пекинската опера, Тан Дън е поканен в тяхната трупа като цигулар и аранжор и получава постоянно място в Операта. През 1977 започва обучението си в Централната консерватория в Пекин и там се свързва с композитори като Тору Такемицу, Джордж Кръмб, Александър Гор, Ханс Вернер Хенце, Исанг Йън и Чу Уен-Чънг, повлияли изграждането на стила му.