Моята рубрика този месец е посветена на един дългоочакван албум. “The Secret” на музикалната икона и майстор на прогресив-рока Алън Парсънс излиза на 19 април.
Малцина в музикалния бизнес имат такава уникална и легендарна кариера като Алън Парсънс. Едва 19-годишен започва работа в студио Abbey Road като асистент тонинженер по време на записите на едноименния албум на Beatles. Следващите му ангажименти там са с Paul McCartney & Wings и Hollies, но работата му вече като водещ тон-инженер върху класическия албум на Pink Floyd – “Dark Side of the Moon” носи на Алън световно признание. Както се казва апетитът идва с яденето и той започва да се изявява невероятно успешно и като продуцент на албуми на имена като Pilot, John Miles, Steve Harley, Al Stewart и американската прогресив-рок група Ambrosia.
Една среща през 1974 на Парсънс с шотландския композитор, пианист и певец Ерик Уулфсън в Abbey Road Studios поставя началото на съвместната им работа като The Alan Parsons Project. Дебютният им албум “Tales of Mystery and Imagination” (1976), вдъхновен от разказите на Едгар Алън По, привлича вниманието на Clive Davis, току-що основал компанията Arista. Под негово крило The Alan Parsons Project издават 10 албума – “I Robot” (1977), “Pyramid” (1978), “The Turn of a Friendly Card” (1980), “Eye in the Sky” (1982), “Ammonia Avenue” (1984), “Vulture Culture” (1985), “Stereotomy” (1986), и “Gaudi” (1987).
След раздялата си с Ерик Уулфсон през 1990 Алън продължава да работи самостоятелно като за соловите си проекти привлича музиканти, с които си е сътрудничил през годините – китариста Ian Bairnson (Pilot), барабаниста Stuart Elliott (Cockney Rebel) и пианиста и аранжор Andrew Powell. За вокалисти ангажира имена като Eric Stewart (10cc), Chris Thompson (Manfred Mann’s Earth Band) и настоящия си вокалист P. J. Olsson. Последният самостоятелен студиен албум на Алън “A Valid Path“ е уникална забежка в света на електронната музика. През 1999 той се преселва в Санта Барбара, Калифорния. В началото на настоящия век създава нова концертираща формация The Alan Parsons Live Project.
В продължение на много години Alan Parsons Project не са изнасяли концерти на живо, Алън винаги е искал да има възможността да възпроизведе студийното звучене на концертната сцена.
„Фактът, че реално ние не сме имали турнета до 1995 показва колко трудно би било това преди“ споделя той. „Целият материал е записан в периода 1976–1987. Чак осем години след това аз се чувствах достатъчно комфортно със съвременните технологии да събера група и да започнем концертна дейност.“
„В средата на 90-те вече успявахме да възпроизведем нещата на живо доста адекватно, в сравнение с оригиналното студийно звучене, особено що се касае до оркестрациите. Благодарение на новите технологии вече успявахме да възпроизвеждаме струнните и духови инструменти чрез синтезатори. Естествено нищо не може да замени истинския оркестър. Аз обичам да свиря с оркестри, направихме няколко такива концерта в Щатите и Европа.“
Настоящата концертираща група включва Алън – акустична китара, клавищни инструменти и вокали, соло вокалиста P.J. Olsson, Tom Brooks – клавишни, Guy Erez – бас, Jeff Kollman – китара и вокали on, Danny Thompson – ударни, Todd Cooper – саксофон, перкусии и вокали, Dan Tracey – китара и вокали и Tyson Montgomery Leonard – цигулка.
Новият студиен проект на Алън Парсънс “The Secret” включва 11 композиции и отбелязва завръщането на поп-рок звученето със симфонични и прогресив-рок интерлюдии, характерни за запазената марка Alan Parsons Project. За отбелязване е участието на гост-музикантите в записите Jason Mraz – соло вокал в “Miracle”, Lou Gramm – соло вокал в “Sometimes”, Mark Mikel, Jordan Huffman, Jared Mahone, Steve Hackett – китари, Nathan East – бас и Vinnie Colaiuta – барабани в откриващата инструментална пиеса “The Sorcerer’s Apprentice”
Моята рубрика този месец е посветена на един дългоочакван албум. “The Secret” на музикалната икона и майстор на прогресив-рока Алън Парсънс излиза на 19 април.
Малцина в музикалния бизнес имат такава уникална и легендарна кариера като Алън Парсънс. Едва 19-годишен започва работа в студио Abbey Road като асистент тонинженер по време на записите на едноименния албум на Beatles. Следващите му ангажименти там са с Paul McCartney & Wings и Hollies, но работата му вече като водещ тон-инженер върху класическия албум на Pink Floyd – “Dark Side of the Moon” носи на Алън световно признание. Както се казва апетитът идва с яденето и той започва да се изявява невероятно успешно и като продуцент на албуми на имена като Pilot, John Miles, Steve Harley, Al Stewart и американската прогресив-рок група Ambrosia.
Една среща през 1974 на Парсънс с шотландския композитор, пианист и певец Ерик Уулфсън в Abbey Road Studios поставя началото на съвместната им работа като The Alan Parsons Project. Дебютният им албум “Tales of Mystery and Imagination” (1976), вдъхновен от разказите на Едгар Алън По, привлича вниманието на Clive Davis, току-що основал компанията Arista. Под негово крило The Alan Parsons Project издават 10 албума – “I Robot” (1977), “Pyramid” (1978), “The Turn of a Friendly Card” (1980), “Eye in the Sky” (1982), “Ammonia Avenue” (1984), “Vulture Culture” (1985), “Stereotomy” (1986), и “Gaudi” (1987).
След раздялата си с Ерик Уулфсон през 1990 Алън продължава да работи самостоятелно като за соловите си проекти привлича музиканти, с които си е сътрудничил през годините – китариста Ian Bairnson (Pilot), барабаниста Stuart Elliott (Cockney Rebel) и пианиста и аранжор Andrew Powell. За вокалисти ангажира имена като Eric Stewart (10cc), Chris Thompson (Manfred Mann’s Earth Band) и настоящия си вокалист P. J. Olsson. Последният самостоятелен студиен албум на Алън “A Valid Path“ е уникална забежка в света на електронната музика. През 1999 той се преселва в Санта Барбара, Калифорния. В началото на настоящия век създава нова концертираща формация The Alan Parsons Live Project.
В продължение на много години Alan Parsons Project не са изнасяли концерти на живо, Алън винаги е искал да има възможността да възпроизведе студийното звучене на концертната сцена.
„Фактът, че реално ние не сме имали турнета до 1995 показва колко трудно би било това преди“ споделя той. „Целият материал е записан в периода 1976–1987. Чак осем години след това аз се чувствах достатъчно комфортно със съвременните технологии да събера група и да започнем концертна дейност.“
„В средата на 90-те вече успявахме да възпроизведем нещата на живо доста адекватно, в сравнение с оригиналното студийно звучене, особено що се касае до оркестрациите. Благодарение на новите технологии вече успявахме да възпроизвеждаме струнните и духови инструменти чрез синтезатори. Естествено нищо не може да замени истинския оркестър. Аз обичам да свиря с оркестри, направихме няколко такива концерта в Щатите и Европа.“
Настоящата концертираща група включва Алън – акустична китара, клавищни инструменти и вокали, соло вокалиста P.J. Olsson, Tom Brooks – клавишни, Guy Erez – бас, Jeff Kollman – китара и вокали on, Danny Thompson – ударни, Todd Cooper – саксофон, перкусии и вокали, Dan Tracey – китара и вокали и Tyson Montgomery Leonard – цигулка.
Новият студиен проект на Алън Парсънс “The Secret” включва 11 композиции и отбелязва завръщането на поп-рок звученето със симфонични и прогресив-рок интерлюдии, характерни за запазената марка Alan Parsons Project. За отбелязване е участието на гост-музикантите в записите Jason Mraz – соло вокал в “Miracle”, Lou Gramm – соло вокал в “Sometimes”, Mark Mikel, Jordan Huffman, Jared Mahone, Steve Hackett – китари, Nathan East – бас и Vinnie Colaiuta – барабани в откриващата инструментална пиеса “The Sorcerer’s Apprentice”