Оръжията падат по земята.
Изтръпва от очакване градът.
Притихнали, завръщат се децата му,
опазили с въздушната армада
на лятото голямата религия.
Диваците на навика ще бягат,
а варварите на труда ще вият
и всяко вдишване ще бъде празник,
издишването – обред и молитва.
И влюбени ще бъдат посвещавани
във сладкото умение да скитат.
По сините полета на ума
глухарчета с топовните салюти
ще възвестят – студената война
на разума с духа приключи.
Красиво нищоправене навред,
живееш с нежността като с роднина.
Компасът пак брои посоките си – пет:
мъже без имена в земи със име.
Ти, който толкоз острови откри
и толкова названия им даде,
светът е вече в твоите черти.
Не си ли вдъхновен? Не се ли радваш –
от въздуха изплуват нажежени
на светлината слепите животни –
жирафите, бизоните, елените,
маймуните. И с бавни скокове
пейзажа прекосяват философи,
в следобеда лениво се разхождат.
А по стените картите и глобусите
висят като одрани кожи.
Или си тъжен,
може би,
че всичко и докрая си обходил,
а няма кой да наследи
името, в което си затворен.
Виж,
седем костенурки спират ход
и бъбрят. Думите изречени
разказват бъдещия ти живот.
И бившия, където ще си вечен.

Във онзи носталгичен Пловдив
на детски сънища и лилави любови,
където дух и ум са странно обли,
напомнят две щастливо свързани подкови,
а може би навярно и оная
зелена и стипчива ябълка, която
затвори пътя ти завинаги към рая
и те захвърли сред тепетата, изляти
от бавен въздух, мислещи тополи,
опрели рамена във тишината –
смутени, възхитителни и голи
в жестокото и кратко лято,
когато с теб небето се наведе
над бялата кралица и над устните
и в празните й зеници огледа
съдбата си на влюбен и напуснат.
Луната слиза бавно над брега,
Градът и лятото поемат.
Мъжете са отворили кръга –
бащи и синове, вина и време.
И скоро мачтите високи
ще срежат хоризонта като възел.
Краката им потъват надълбоко –
самите вече пясък, кръв и дънери.
Последен вик. Сбогуват се. Красиво
изтичат и изчезват, и отнасят
към други брегове щастливи
на лятото високата цивилизация.
И бавно сред хаос и космос зелен
след звезди и
след време
се носи градът – летящ континент
от неоткрити Америки.