АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
На Димитър Келбечев, пътешественик
На лятото безшумните флотилии
пристигат с бавни кораби от светлина.
Платната са високи и се вдигат
над Пловдив и над вятъра – крила,
далеч от варварската география на навика,
на картите в неразчертаното поле.
По трапа слизат с брони бляскави
на лятото красивите мъже.
Безсънни войни, скитници, моряци,
в очите им светът е цял –
прегърнали завинаги съдбата си
да прелъстяват и отплуват.
Без печал
да населяват завладените земи
и да напускат Новите – като родини.
Смъртта единствена не им изневери,
невинна в своята безименност.
Тя ги спаси от времето, когато
плътта им ги оставяше предателски,
и ги дари с безсмъртното си лято.
И ги направи стражи на зората.
Потънал сън е първото пристанище
и бялата ръка на тяхната кралица,
изпратила ги в път.
Тях, варвари на нищото,
нестанали мъже, за пръв път рицари,
готови да плячкосват и убиват,
но да покръстят Новата земя.
Проливаха кръвта си, и чуждата проливаха,
и младостта им като меч свистя
в кълба от бяс и стръв, и сляпа ярост,
и вяра, търсеща напразно свойто име.
Те изнасилваха земите без пощада,
опустошаваха случайните любими.
Познаха ги съдби и брегове. Тъй дълго бяха никъде, изгубени
във скръбните си пеещи пустини.
Над тях – луни и време. Нищо друго.
Мъже със имена в земи без име.
Къде отиваха, какво достигаха,
щом хилядите им родени синове
като стена след тях се вдигаха?
Светът бе тих и завладян,
във гордите им имена изчезнал.
Пътуваха неутешени, призовани.
И корабите им надвиснаха над бездната.
Погълнати от себе си завоеватели
с изгребани до дъно трюмове,
високи братя на съдбата
те с паметта си се сбогуваха,
за да навлязат в бавната вода.
Тя ги люля с години,
без да стигнат
до бряг и цел. А бялата следа
на кораба им скри завинаги
излъсканите в слава имена.
Отвъд смъртта конопено въже
не дърпа силните им рамена
към мачтата – възпявани мъже,
върху чиято кожа свободата свети.
И книгата си времето отвори,
за да ги пусне, празнични и леки –
на лятото последните конквистадори.
Животът им бе вече вън от картите –
над Пловдив и тепетата. Платната
и мачтите им сякаш са изваяни
от тънкото длето на светлината.
Добре дошли, владетели, от път!