ра. Дълго играхме „Черна дупка“, хората ме харесваха, но в последните представления направо не ми се искаше да влизам. Усещах се някак безсилен и все ми се стру­ваше, че не успявам да изведа докрай онова, върху кое­то сме работили със Стоян. Беше период на търсене, който формира разбирането ми за театър и впослед­ствие това ми създаде проблеми с много режисьори.

Кои са найважните уроци на режисьорите, с които си работил?

Няма маловажни уроци в театъра за мен. Трудно бих могъл да кажа, че това съм научил от Стоян Камбарев, другото от Пламен Марков, третото от Маргарита Младенова. Театърът за мен е дъх в дъх и аз по този на­чин съществувам в него. Може дори нищо да не си ка­жем, но аз ще науча много от тази репетиция. Опитвам се да взема от всеки всичко, каквото мога, не само от талантливия. Колкото повече и по-разнообразни са хората, с които се срещам, толкова повече трупам за себе си. А доколко мога да виждам в тях, зависи, разбира се, от моя собствен потенциал.

В този контекст не става дума за имитации, а само за творчески пренос…

Да. Случвало ми се е, когато като режисьор водя няка­къв процес, изведнъж да се запитам дали това не ми е познато отнякъде. Ако се сетя откъде съм го взел, го махам. Но не винаги. Понякога го оставям, защото при­ляга на мястото и е част от моя път. Не се притес­нявам да призная, че съм взел нещо от някого, защото знам, че няма да открия топлата вода, тя е открита много преди мен и заради мен.

Силян в „Черна дупка” от Стефановски, реж. Ст. Камбарев, 1994/95

„Хамлет” от У. Шекспир, реж. В. Цанков, 2002

Мефистофел във „Фауст” по Гьоте, реж. Л. Абаджиева, 2010