Автор: Виолета Тончева
Роден е през 1969 във Варна. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на професорите Богдан Сърчаджиев и Пламен Марков. Работи в ДТ – Варна
Да започнем с твоя експресивен и противоречив Хенри IV в едноименния спектакъл на Лилия Абаджиева, превърнал се в театрално събитие.
Бих казал, че този образ е по-скоро наш. Четохме много друга литература, докато навлезем в темите, които бяха изведени. Представлението не разказва историята на един човек и сюжетната линия е може би най-маловажното. Има я, но не е център.
В центъра на този режисьорски прочит стои идеята, че всеки от нас е подвластен на своите обсесии и сякаш вменява главната роля повече на екипа. Това решение не пречи ли на актьора в главната роля?
О, не, никак, на мен поне не ми пречи. Не съм егоцентричен, нито егоистичен и в театъра изповядвам множественото число: „ние“ е по-важно от „аз“. Разбира се, образът трябва да бъде развит, колкото може по-задълбочено, но това е принципен стремеж. Бързо разбрах, че ще правим представление не за Хенри IV, а за тези, които могат да се припознаят в него.
Пресъздал си много главни герои, но преди да стигнеш този висок актьорски статут, е трябвало един режисьор да те разомагьоса като в приказката за царя жабок. Още ли сравняваш другите със Стоян Камбарев?
Слава богу, вече не. Успях да изчистя тази фиксация от далечната ми младост, когато смятах, че всички режисьори са длъжни да разсъждават и творят като Стоян Камбарев. Той ми възложи главната роля в „Черна дупка“ от Стефановски, въпреки че току-що бях назначен за стажант актьор. По-късно научих, че разпознал Силян в мен, когато ме чул да се смея. Не разбирах добре тази първа моя тежка роля. Мислех, че е въпрос на време, но вместо това, ролята започна да ме комплекси